3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 35
С., 25,01,2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., първо търговско отделение, в закрито заседание на седемнадесети януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 547/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. П. З. със съд. адрес –[населено място] против решение от 07.01.2010г. по гр.д. № 2330/2008 г. на С. градски съд.
Ответникът по касация – ЗПК [фирма] –[населено място] не е взел становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът e заявил, че счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като е възпроизвел текста на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК. Този извод страната е заявила, че е направен доколкото „не било изяснено еднозначно от правната теория и практика въпросът: доколко в отношенията между страните в едно застрахователно правоотношение, обвързани с определени „ Общи условия”, се прилага общото законодателство на Р. Б., в частност – митническото, когато разпоредбите на това законодателство влизат в противоречие с тези от общите условия на застрахователното дружество”. Посочено е, че съгласно утвърдената съдебна практика – цитирани и приложени две решения а Върховния административен съд- митническото облекчение отпадало и възниквало вносно митническо задължение единствено в изчерпателно изброените случаи в чл.753 ППЗМ, сред които не попадало заплащане на застрахователно обезщетение. Страната накратко е направила оплакване за това, че въззивния съд неточно е „ интерпретирал нормите на действащото законодателство, като не взел предвид приложените и приети писмени доказателства”. Направен е извод, че СГС е постановил решение, което не „ кореспондира с доказателствения материал по делото в съвкупността му”, поради което на това основание, същото подлежало на касационен контрол, респективно на отмяна.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Поставеният от него въпрос- „доколко в отношенията между страните в едно застрахователно правоотношение, обвързани с определени „ Общи условия”, се прилага общото законодателство на Р. Б., в частност – митническото, когато разпоредбите на това законодателство влизат в противоречие с тези от общите условия на застрахователното дружество”, макар и непрецизно формулиран спрямо приетото от въззивния съд е релевантен по спора, но той установява само общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. За да е налице основание, свързано с твърдяната хипотеза на т. 2 на чл.280, ал.1 ГПК, следва да бъде установено, че съдът с атакуваното решение при разрешаването му, се е отклонил от установената казуална практика на ВКС, респективно ВС или съдилищата и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по обективиращите такава практика съдебни актове. Страната – касатор не сочи релевантна практика, обективираща разрешаване на поставения въпрос, поради което не обосновава и наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК- арг. т.3 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. Този извод произтича от това, че не съставляват практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК приложените и обсъдени решения на Върховния административен съд- изрично изброени актовете обективиращи такава практика в т.2 и 3 на ТРОСГТК на ВКС на РБ № 1 /2009г.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ чийто текст е възпроизвел касатора /, предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не съставлява поставянето на въпрос, нито лаконичното твърдение, за това че поставения въпрос не бил изяснен еднозначно от правната теория и съдебната практика, тъй като тези твърдения следва да бъдат установени. Освен това както неправилността на установената и то конкретно обоснована от касатора практика/ какъвто не е разглеждания случай /, така и непълнотата или неяснотата на нормата/ която не е посочена от страната/ следва да бъде обективно обоснована, а не с оглед субективното разбиране на жалбоподателя и в контекста на поддържаното от него становище за неоснователност на иска.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на против решение от 07.01.2010г. по гр.д. № 2330/2008 г. на С. градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: