5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
С., 07,01,2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на петнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 49 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 8313/31.Х.2011 г. на С. А. Д.-Г. от С., подадена чрез процесуалния й представител по пълномощие от САК против решение № 1408 на Софийския апелативен съд, ГК, 7-и с-в, от 29.VІІ.2011 г., постановено по гр. дело № 612/2010 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 1921/30.ІV.2010 г. на СГС, ГК, с-в І-3, по гр. дело № 2756/06 г. С последното, при участието на м-во на финансите и на Н. – като трети лица-помагачи на страната на ответната [фирма]-С., са били отхвърлени, като неоснователни и недоказани, обективно кумулативно съединените два осъдителни иска на настоящата касаторка в качеството й на депозитар по смисъла на чл. 38 ЗОЗ срещу горепосочената кредитна институция, както следва: 1/ С правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответната кредитна институция реално да изпълни преводно нареждане, подадено на 27.VІІ.2006 г., посредством трансфериране на наличната по нейна депозитарна с/ка сума в размер на 1 731 530 лв. – по друга посочена депозитарна сметка, открита в [фирма]-С.; 2/ С правно основание по чл. 10 ЗППЕПИПС /отм./ – във вр. чл.86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на лихва за забава върху посочената главница, считано от деня, следващ депозирането на процесното преводно нареждане и до датата на реалното извършване на искания превод.
Оплакванията на касаторката С. Г. са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение, поради това, че то било постановено както в нарушение на норми от закона за мерките срещу изпиране на пари, но също и при допуснато от състава на САС съществено нарушаване на съдопроизводственото правило на чл. 182, ал. 1, б. „г” ГПК /отм./. Поради това се претендира или неговото обезсилване, а алтернативно – касирането му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция: „с оглед спиране на делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по молбата за отмяна на наложеното в хода на гр. д. № 1015/07 г. на САС, ГК, 3-и с-в, обезпечение”, или уважаване на двата обективно съединени осъдителни иска с присъждане на всички направени в хода на производството съдебно-деловодни разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК С. Г. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, изразена в т. 8 от ТР № 1/17.VІІ.2001 г. на ОСГК по процесуалноправния въпрос следвало ли е служебно да спре производството на основание чл. 182, ал. 1, б. „г” ГПК /отм./, когато решаването на спора е обусловено от разрешаването на друго дело, „висящо пред този или друг съд и какво е решението, ако съдът не е сторил това?”. От друга страна, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, се явявал процесуалноправният въпрос, предмет на произнасянето на въззивната инстанция с атакуваното решение, а именно „приложим ли е ГПК при допускане и налагане на обезпечителни мерки по реда на закона за мерките срещу изпиране на пари?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация [фирма]-С. писмено е възразила чрез своя юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за недопустимост и неправилност на атакуваното въззивно решение, изложени в жалбата на Г., квалифицирайки ги общо като „злоупотреба с право” – по смисъла на чл. 289 ТЗ.
Конституираните в процеса като трети лица-помагачи на страната на ответната кредитна институция м-во на финансите и Н. също писмено са възразили чрез своите юрисконсулти както по допустимостта на касационно обжалване, така и по основателността на оплакванията за недопустимост и неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски /в очевидно противоречие с правилото чл. 78, ал. 10 ГПК/.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС касационната жалба на С. А. Д.-Г. от С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 8 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/17.VІІ.2001 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/2001 г., съществуващата връзка на преюдициалност между делата е отрицателна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск по обусловеното при наличие на обуславящо дело, за което съдът следи служебно. Поради това, с оглед на разпоредбите на чл. 220 и чл. 222 /от отменения процесуален закон-бел. на ВКС/ „следва да се изчака влизането в сила на решението или присъдата по обуславящото дело”, което налага спиране на производството по обусловеното.
Според чл. 195, ал. 1 ГПК /отм./ съдът постановява определения, когато се произнася по въпроси, с които не се решава спорът по същество, а чл. 315 ГПК /отм./ е категоричен, че по молба за обезпечение на иск съдът се произнася с определение. С такъв акт – определение, а не решение, съдът се произнася и по молбата на заинтересуваната страна за вдигане на обезпечението /арг. чл. 321, ал. 2 ГПК-отм./. Ето защо в процесния случай не се констатира САС изобщо да се произнасял с атакуваното решение по първия от релевираните в изложението на касаторката Г. два процесуалноправни въпроса. Отделно от това е изключена вероятността същото въззивно решение да е процесуално недопустим съдебен акт, тъй като неприлагането на чл. 182, ал. 1, б. „г” ГПК /отм./ би имало точно такъв резултат, но само ако по обуславящото дело е предстояло постановяване и съответно влизане в сила на „решение /не на определение/, което ще има значение за правилното решаване на предявения иск”. Докато от страна на касаторката последователно се поддържа, че „пр-вото по отмяна на обезпечението с предмет запор върху банкова с/ка № [ЕГН], с банков код № 17091705 с титуляр С. Д.-Г. все още е висящо и не е приключило с влязъл в сила съдебен акт”, а също и че: „Въпросът за отмяна на обезпечението, въз основа на което е запорирана процесната банкова сметка, е преюдициален по отношение на спора по гр. д. № 612/2010 г.”
Що се отнася до втория правен въпрос /за приложимостта на ГПК при допускане и налагане на обезпечителни мерки по закона за мерките срещу изпирането на пари/, той е такъв, който не е бил включен в предмета на спора по делото и следователно има изцяло хипотетичен характер и затова не може да се обсъжда евентуалното му значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В тази връзка настоящият състав на ВКС препраща към постановките по т. 4 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. по тълк. дело № 1/09 г. на ОСГТК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1408 на Софийския апелативен съд, ГК, 7-и с-в, от 29.VІІ..2011 г., постановено по гр. дело № 612/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2