4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 430
С., 04,06,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №760/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Р. А. У. от [населено място] против решение № 24 от 22.03.2011 г. по гр.д. № 40/2011 г. на Бургаски апелативен съд.
Ответникът [фирма] – [населено място] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК,представено в резултат на проведено производство по чл.285 ГПК, касаторът е заявил, че въззивния съд е решил „ неправилно включения в предмета на спора основен за делото материалноправен въпрос за незаконосъобразността на взетите на процесното общо събрание решения на акционерите …„ Страната накратко е посочила в какво, според нея, се изразява тази незаконосъобразност. След което е заявила, че въпросът бил разрешен в противоречие с ТРОСГК №2/02г. и решение № 82/04 на ВКС, ТК, което съставлявало основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.Накратко е посочено, че съдът неправилно разрешил и въпроса за съдържанието на поканата в противоречие с решения на ВКС / изброени и приложени/ обективиращи каузална практика, също обосноваващо според страната основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Касаторът е развил и своето разбиране за това че БОС „решил неправилно и процесуалноправния въпрос за задълженията на съда по чл.12 ГПК да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните.”, в каквато връзка е цитирано, както определение на ВКС по чл.288 ГПК, така и са изброени решения на същия съд. Във връзка с основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, страната след като е възпроизвела текста на нормата, е поддържала, че БОС се е произнесъл по „ съществения но неизяснен от съдебната практика въпрос „ а именно – „ Следва ли да се приеме за валидно проведено заседание на СД на акционерното дружество и опорочени ли са неговите решения, когато въпреки че на заседанието е налице необходимия кворум, някои от членовете не са били уведомени за заседанието и не са присъствали на него”. Страната е препратила към развитите доводи в касационната жалба, в която е развила своето разбиране за приложението на 238 ТЗ.Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Формулираните от него въпроси, дори и да се приемат за релевантни за спора, въпреки, че не са обвързани от конкретните мотиви на въззивния съд, като са поставени фактически и общо и в контекста на поддържаното от страната становище по спора, съставляват само установяване на наличие на общото основание за допускане на касационно обжалване.
Касаторът е поддържал, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК / доколкото е цитирал задължителна практика, макар и да е сочил, че е относима към визираното в т.2 на нормата основание./. Това основание, предполага обосноваване от негова страна, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен конкретно поставен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК на ВКС на РБ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочена от касатора конкретна задължителна практика и излагане на доводи, свързани с наличие на такова противоречие при установен фактически идентитет на хипотезите. В случая, страната не е развила каквито и да било доводи по посоченото основание, тъй като е сочила общо, че поставения от нея въпрос, който е очертал правния спор/ за незаконосъобразността на процесните решения/ бил решен в противоречие с с ТРОСГК№1/02г. Извън това, че с посоченото тълкувателно решение не е обсъждана конкретната хипотеза, то нямат относимост неговите разрешения и към посоченото от страната неспазване на процедурата по свикване на общото събрание. И тъй като касаторът не е развил каквито и да било доводи в подкрепа на това свое твърдение, то и не се установява поддържаното общо противоречие. Приложените и цитирани решения на ВКС са относими към основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, но и спрямо него страната не обосновава извод за наличие на противоречие при разрешаването на хипотетично поставените въпроси, тъй като не е сравнявала актовете, нито е поддържала идентитет на хипотезите, при които поставените от нея въпроси са били разрешени противоречиво в сравняваните актове,т.е.не е обосновала конкретно такова противоречие. Освен това приложените решения на ВКС, третират и различна правна и фактическа обстановка, поради което и твърдяното противоречие при липса на конкретни доводи не може да бъде проверено, тъй като тези актове като цяло не разглеждат еднакви правни въпроси. Следователно, не може да бъде обоснован довода за наличие на основание по чл.280, ал.1, т. 2 ГПК.
Развитите от страната доводи за неправилност на постановения съдебен акт,в контекста на нейното разбиране по фактическата и правна обстановка по спора са ирелевантни спрямо основанията по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са предмет на разглеждане от съда след като решението бъде допуснато до касационно обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ на което се е позовал касатора/, предполага, обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не съставлява поставянето на въпрос, нито лаконичното твърдение, че този въпрос бил неизяснен от съдебната практика Освен това, неправилността на установената практика, както и непълнотата или неяснотата на нормата следва да бъде обективно обоснована, а не с оглед субективното разбиране на страната и в контекста на поддържаното от нея становище по основателността на иска.Нормата на чл.238 ТЗ като очертаваща кворум и мнозинство на съветите е достатъчно ясна, а и становището на страната / към което е препратила с изложението/ е развито в контекста на оплакването, че съдът бил тълкувал тази норма буквално, а не в съответствие със защитната теза на касатора, която той е изложил.И тъй като така поддържаното, съставлява оплакване за неправилност на съдебния акт то същото е ирелевантно към производството по чл.288 ГПК.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 24 от 22.03.2011 г. по гр.д. № 40/2011 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: