3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 526
С., 25,09,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело №444/12 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу определение №124 от 18.05.12г. по т.д.377/12г. на Върховен касационен съд, ТК, първо отделение.Изложени са съображения за допуснати нарушения и се иска отмяна на определението.
Ответникът по частната жалба- [фирма] – [населено място] е на становище, че частната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението, предмет на обжалване, състав на Върховния касационен съд, І т.о. е оставил без разглеждане касационната жалба на [фирма] – [населено място] против решение от 05.01.2012г. по гр.д.534/2011г. на Старозагорски окръжен съд, като е приел, че предявените искове са с цена под предвидения в нормата на чл. 280, ал.2 ГПК минимум, поради което въззивното решение е изключено от касационен контрол.
Производството е било образувано по искова молба на настоящия жалбоподател против [фирма] [населено място] по обективно съединени искове с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД за заплащане на сумите – 7902. 85лв., и 901.25лв. – съставляващи неустойка по чл.17 от договора между страните. При тези фактически данни и в съответствие с разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК / изм. ДВ бр. 100/21.12.2010г./, законосъобразно съставът на І търговско отделение на Върховния касационен съд е оставил без разглеждане подадената касационна жалба. Налице е действие на процесуалноправна норма, която засяга всички заварени производства, по които е постановено въззивно решение, с цена на всеки един от исковете до 10000лв. по търговски спорове, което води до извод, че въпреки възникналото право на касационно обжалване преди изменението на процесуалния закон, поради незабавното действие на новата процесуална норма, висящите касационни производства подлежат на прекратяване.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за това, че спора, като произтичащ от договор за наем, с който не е била определена целта за ползване на имота – негов предмет, не е търговски. Законосъобразно, съставът на Върховния касационен съд, І т.о. е извършил преценка за търговския характер на делото. Критериите, които определят делото като „ търговско” са изрично регламентирани от нормата на чл.365 ГПК. Следователно, в разглеждания случай вземането по предявените искове, като произтичащо от неизпълнение на договор между търговци относно упражнявана търговска дейност определя търговския характер на спора. Между страните не е било спорно, че в имота предмет на договора за наем се е упражнявала именно търговска дейност, а и същата е определена по този начин, включително и от жалбоподателя, поради което и правно необосновано е развитото от него разбиране за липса на яснота по предназначението на имота.
Не са допуснати нарушения на закона, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №124 от 18.05.12г. по т.д.377/12г. на Върховен касационен съд, ТК, първо отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: