3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 551
С., 04,07,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 966/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. К. Т. от [населено място] против решение № 274 от 03.06.2011 г. по гр.д. №391/2011 г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответниците по касация – [фирма] – [населено място] и Г. Й. Й. от [населено място] са на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, представено след проведено производство по чл. 285 ГПК, касаторът е посочил, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, чийто текст е възпроизвел. Накратко е заявил, че ПАС приел, че „ втория ответник нямал виновно поведение” и че „ ищеца не можел да черпи права от собственото си недобросъвестност”. След което страната лаконично, след отбелязване, че разбирането й било развито в „ основната жалба” е посочила, че ответника имал вина за нанесените вреди и са изброени „несъобразена скорост на границата на позволената …невиждане на пострадалия…” като е посочено, че в този смисъл били решения на ВКС,НК. Направен е извод, че „ всички решения са третиращи именно незаконосъобразното третиране на закона, а именно чл.20 ЗДП…” Изложено е лаконично разбирането на страната, развито и в касационната жалба, характеризирано и от нея като незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.Направено е и оплакване, за това, че съдът допуснал „съществено процесуално нарушение„ поради това, че „ безмотивно възприел” техническата експертиза. В тази връзка е посочено решение на ВКС, НК определено от касатора „и като съществено процесуално нарушение”. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Поради така обоснованата със задължителна практика дефинитивност на общото основание без правно значение за установяването му са направените оплаквания за неправилност на съдебния акт в контекста на защитната теза на страната по спора, а и те не са относими към производството по чл.288 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на което единствено се позовава касатора, предполага доводи за това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен, а не фактически въпрос/ какъвто в случая не е поставен /, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие. Касаторът не е сочил каквито и да било доводи свързани с това основание, тъй като е приложил и цитирал единствено решения на ВС, НК постановени в периода 1979г. -1981г.. Тези актове са евентуално относими към основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, но само в качеството им на решения, обективиращи съдебна практика, тъй като липсват изложени доводи, свързани с противоречиво решен с тези решения и обжалваното правен въпрос / такъв въобще не поставен/, а и твърдяното противоречие е обосновано, не с противоречивото разрешаване на конкретен правен въпрос, а с оплаквания за незаконосъобразност на изводите на съда, изведени от неправилно възприета, според страната, фактическа обстановка с оглед доводите за необсъждане на определени твърдяни факти и с наведени възражения по основателността на иска. Освен това цитираните и приложени решения касаят различна фактическа обстановка, предполагаща и различни правни изводи. Направените оплаквания за неправилност на съдебния акт/ така квалифицирани и от страната/ също така са ирелевантни спрямо основанията по чл.280, ал.1 т.1 – 3 ГПК, тъй като се квалифициран по чл.281 ГПК и се разглеждат само ако решението бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 274 от 03.06.2011 г. по гр.д. №391/2011 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: