2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 603
С., 22,10,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 5 октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
ч. т. дело № 564 /2012 год.
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. В. Е.-варна против определение № 358/6.07.2012 г. по ч.т.д. № 390/2012 г. на Варненски АС, с което се потвърждава определение № 478/17.05.2012 г. по т.д. № 21/2012 г. на Разградски ОС, с което е прекратено производството по делото на основание чл.129 ГПК.
Ответната О.-З. е подала отговор, че не са налице основания за допускане, както и че жалбата е неоснователна, като претендира за разноски.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че казусът попада в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като определението е незаконосъобразно. Липсата на мотиви водела до извод, “че закона не е прилаган точно на правото”. Установявало се “неприлагане на правнопонятийния квалитет на нормата на чл.229,ал.1,т.4 ГПК”.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Приложното поле се определя не от казуса, а от конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос изведен от него.
Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно определение, изключва последното от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното определение-т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГТК.
Частният жалбоподател не прави разграничение между: 1.Основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, чието съдържание е посочено в ТР 1/2009 г. ОСГТК, и са предмет на производството по чл.288 ГПК, но такива доводи не се правят, и 2. Основанието за касационно обжалване по реда на чл.281,т.3 ГПК, чието съдържание включва доводи за неправилност, каквито доводи се твърдят от частния жалбоподател, но те не могат да обосноват приложно поле по чл.280,ал.1 ГПК.
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК всъщност няма изложение. Бланкетното и непълно позоваване на законовия текст, /защото водещо е развитие на правото/, не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Няма доводи съобразно т.4 ТР 1/2009 г. ОСГТК, съгласно която смисълът на чл.280,ал.1,т.3 ГПК формира общо правно основание за допускане на касационно обжалване.
Посочената от касатора разпоредба на чл.229 ГПК не е предмет на настоящето производство.
По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78 ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на определение № 358/6.07.2012 г. по ч.т.д. № 390/2012 г. на Варненски АС.
Осъжда Г. В. Е.-В. да заплати на О.-З. сумата 300 лв. възнаграждение за един адвокат по това производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: