4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60
С., 25,01,2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 879 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 1908/14.VІ.2010 г. на И. В. В. от[населено място] подадена против въззивното определение № 997 на Б. ОС, ГК, от 3.VІ.2010 г., постановено по ч. гр. дело № 281/10 г., с което е била оставена без уважение частната му жалба срещу разпореждането на РС-Гоце Делчев от 2.Х.09 г. по гр. дело № 24166/09 г.: за солидарното му осъждане с лицата Н. П. З., Т. К. Ж., А. Н. А. и Х. К. Ж. да заплати на [фирма] – С. сума в размер на 48 083.65 лв., от която главница в размер на 45 351.82 лв., мораторна лихва в размер на 2 731.83 лв., както и законната лихва върху горепосочената главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК /30.ІХ.2009 г./ и до окончателното й изплащане, а също и разноски в размер общо на 1 466.67 лв.
Частният касатор В. поддържа оплаквания за необоснованост и за постановяване на атакуваното въззивно определение в нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон. Поради това той претендира касирането му изцяло и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който първоинстанционното разпореждане да бъде отменено.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК И. В. В. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение Б. ОС се е произнесъл „по материалноправни и процесуалноправен въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС”, във връзка с което частният касатор се позовава на четири определения на отделни състави от двете отделения на ТК на ВКС, постановени при сега действащия процесуален закон.
Ответното по частната касационна жалба [фирма] – С., така както и останалите четирима ответници-физически лица, не са ангажирали свои становища нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното определение на въззивния съд.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред СГС, частната касационна жалба на И. В. В. от[населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Р. постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към жалбата, нито от съдържащите се в нея твърдения на подателя й, както и от сочени от последния факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/ е само по себе си достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване – без да се разглеждат релевираните допълнителни основания за това. В случая частният касатор твърди, че произнасянето на Б. ОС с атакуваното определение било както по материалноправни, така и по процесуалноправни въпроси, които не само, че не формулирал, но и не разграничава един от друг. Ето защо проверка за наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обосноваващи приложно поле на касационния контрол, обективно не може да бъде проведена. От друга страна, недопустимо е отъждествяване на основанията за допустимост на касационното обжалване с отменителните основания по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро и 3-то ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 977 на Б. окръжен съд, ГК, от 3.VІ.2010 г. постановено по ч. гр. дело № 281/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 879 по описа за 2010 г.