4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 596
С., 23,07,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 996 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместната касационна жалба с вх. № 3489 от 19.VІІІ.2011 г. на Д. Д. Д., И. Д. Д. и И. Д. Д. – тримата от [населено място], подадена против онази част от решение № 190 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 6.VІІ.2011 г., постановено по гр. дело № 253/2011 г., с която е било потвърдено първоинстанционното решение № 13-78 на Габровския ОС от 19.ІІІ.2011 г. по гр. дело № 128/2010 г.: за отхвърляне на преките им искове срещу ответната застрахователна компания [фирма]-С. за разликата над присъдените им по реда на чл. 226, ал. 1 КЗ обезщетения за претърпени неимуществени вреди от по 42 000 лева и до предявените по делото размери на тези искови претенции от по 80 000 лева за всеки един от тях.
Оплакванията на тримата касатори са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част както в нарушение на материалния закон /чл. 51, ал. 2 и чл. 52 ЗЗД/, така и при допуснати от състава на Великотърновския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като нямало съпричиняване на вредоносния резултат от страната на загиналия при процесното ПТП от 8.ХІ.2009 г. техен общ наследодател Д. И. Д.. Поради това те претендират касиране на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който преките им искове срещу застрахователя [фирма]-С. да бъдат уважени и за разликата над присъдените им обезщетения за неимуществени вреди от по 42 000 лева – до пълните предявени по делото размери от по 80 000 лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва, считано от датата на процесното ПТП /8.ХІ.2009 г./ и до окончателното изплащане на горните суми. Инвокирани са доводи, че на плоскостта на установените отрицателни психически изживявания на ищците от смъртта на техния общ наследодател, „изобщо не е обсъждан фактът, че и тримата били финансово подпомагани от пострадалия – както с пари, така и с продукти от личното стопанство, което обстоятелство – освен близките и сърдечни отношения помежду им – също е от значение за размера на обезщетенията”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите Д. обосновават приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната отхвърлителна част от решението си Великотърновският апелативен съд се е произнесъл по два материалноправни и един процесуалноправен въпрос, както следва: 1/ За приложението на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД; 2/ За критериите при определяне на процента на намаляване на обезщетението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД; 3/ По процесуалноправния въпрос за доказателствената сила на мотивите на присъдата по чл. 300 ГПК. Произнасянето на Великотърновския апелативен съд по втория и по третия въпрос било в противоречие с практиката на ВКС, изразена в ППВС № 17/18.ХІ.1963 г. и съответно в ТР № 142/1.ХІІV1966 г. на ОСГК на ВС по гр. д. № 112/66 г., докато първият от двата материалноправни въпроса /за приложимостта на чл. 52 ЗЗД/ бил решаван противоречиво от съдилищата, видно от приложените Р. № 346/21.ІV.2010 г. на САС по гр.д. № 3121/09 г. и Опр. № 327/9.V.2011 г. на ВКС по т. д. № 645/2010 г., с което първото е било потвърдено.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация застрахователна компания [фирма] – С. писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на постановеното от Великотърновския апелативен съд решение в атакуваната отхвърлителна част.
Ответникът по касация Р. И. Р. от [населено място], област Г., в качеството си на пряк делинквент, не е ангажирал свое становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Великотърновския апелативен съд касационната жалба на Д., И. и И. Д. – тримата от [населено място], ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Първият от релевираните два материалноправни въпроса се отнася изцяло до правилността на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част, тъй като изрично е било посочено, че съдебният акт е бил постановен в нарушение на точно този текст от материалния закон – чл. 52 ЗЗД. Тезата, че съществувала противоречива съдебна практика по приложението на този законов текст е правно несъстоятелна предвид това, че по конкретните дела не се установява една и съща фактическа обстановка на причиняване на непозволеното увреждане и затова съдилищата вземат предвид проявилите се различни обстоятелства, които за съответния случай се оказват релевантни за справедливото му разрешаване. Недопустимо е обаче отъждествяването на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 1-во ГПК с основание за допустимост на касационния контрол.
Що се отнася до въпроса „за критериите”, въз основа на които е следвало да се определен конкретният каузален принос на загиналото в хода на процесното ПТП лице за настъпването на този вредоносен резултат, този въпрос е винаги фактически, а не правен. В този смисъл са задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 7 на цитираното от касаторите ППВС № 17/18.ХІ.1963 г.: да се изследва наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и резултата – не и на вина. При ноторно известното обстоятелство, че установената концентрация на алкохол в кръвта на загиналия общ наследодател на касаторите, надхвърляща 3 промила, е от порядък, сочещ на състояние непосредствено преди изпадане в безсъзнание, мотивите към влязлата в сила присъда срещу втория ответник в процеса са били съобразени от състава на Великотърновския апелативен съд, постановил атакуваното решение, единствено с оглед необходимостта от изследването на тази причинна връзка, чието проявление е бил и погрешния /с оглед изискването на чл. 108, ал. 2 ЗДвП/ избор на място за движение по пътното платно, където е настъпило въпросното ПТП, направен от загиналия: вместо противоположно на посоката на движение на пътните превозни средства – в дясната лента за движението им. В заключение, доказателственото значение „на мотивите” на влязлата в сила присъда, произтича от това, заради което тя следва да бъде зачетена от гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието: досежно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Ето защо не се обосновава по никакъв начин приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, с цитираното и приложено от касаторите ТР № 142/1.ХІ.1966 г. на ОСГК на ВС по гр.д. № 112/66 г., според което постановлението на прокуратурата, с което е прекратено наказателното преследване поради това, че обвиняемият е счетен за невиновен да е извършил престъпното деяние, не е задължително за гражданския съд, който се произнася по гражданските последици от това деяние.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 190 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 6.VІІ.2011 г., постановено по гр. дело № 253/2011 г. В НЕГОВАТА ОТХВЪРЛИТЕЛНА ЧАСТ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2