2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 674
С., 23,10,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 15 октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 1204 /2011 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Е.-С. против решение № 1239/20.06.2011 г. по т.д. № 673/2011 г. на Софийски АС, с което се потвърждава решение от 3.11.2010 г. по гр.д. № 2051/2009 г. на СГС в частта, с която са уважени предявените от Е. АД срещу касатора искове по чл.415 ГПК за установяване на дължимо възнаграждение по договор за извънгаранционно обслужване на обща стойност 20 065.23 лв. на основание чл.266,ал.1 ЗЗД, както и за установяване дължимата обезщетение за забава в размер на 4 526.70 лв. на основание чл.86,ал.1 ЗЗД.
Ответното по касация АД е подало отговор, който не е подписан.
В касационната жалба се твърди, че са налице основания за допускане по чл.280,ал.1,т.3 и 1 ГПК. По т.3 е поставен въпросът за доказателствената сила на първичните счетоводни документи и какво е значението на т.нар. осчетоводяване, респ. доказателственото значение на счетоводните книги. По т.1 се твърди, че спорът е решен в противоречие с ТР 137/17.11.55 ОСГК и Р 705/20.10.2008 по т.д. 399/2008 ІІ т.о.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
По т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, изключва това решение от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение-т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГТК. Освен това, т.1 включва задължителната практика на ВКС, съобразно т.2 ТР 1/2009 ОСГТК. Но представеното ТР е за забавата на купувача за цената и задължението му за лихви. Р на ВКС е по отменения ГПК и касае иск по чл.327,ал.1 ТЗ, докато процесен е иск по чл.415 ГПК във вр. с чл.266 ЗЗД.
Така формулираният въпрос няма как да обоснове приложно поле по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, защото по него има безпротиворечива съдебна практика. Правната доктрина също е последователна. Касаторът има предвид вписванията в счетоводните книги, т.е. разпоредбата на чл.182 ГПК, където изрично е посочено, че те се преценяват според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото. Тази преценка е част от същинската правораздавателна дейност на съда. Правилността на тази преценка е относима към основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, но не и към основанията за неговото допускане по чл.280,ал.1 ГПК. Отделно от това, касаторът не е изложил нито един довод по смисъла на т.4 ТР 1/2009 ОСГТК. Доводите за незаконосъобразност не могат да обусловят приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1,т. 3 ГПК, тъй като са основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, и следва да се разграничават.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1239/20.06.2011 г. по т.д. № 673/2011 г. на Софийски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: