ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 463
София 11.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 4 юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 883 /2011 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. О.-София против решение № 19/1.04.2011 г. по в.т.д. № 117/2011 г. на Пернишки ОС, с което по същество се отхвърля искът на касатора срещу Б. ТМ Р. АД за заплащане на сумата 15 511.41 лв. представляваща цена на строителни материали по процесните две фактури, като са присъдени разноски.
Ответното по касационната жалба АД е подало отговор, че същата не следва да се допуска до касационно обжалване.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че искът следва да бъде уважен изцяло, каквато е практиката на ВКС “с посочване на съществения материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона”.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното решение искът е отхвърлен, тъй като единствените процесни две фактури са оспорени от ответника, че не са подписани от него.
Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, изключва това решение от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение-т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГТК.
Чл.280,ал.1,т.1 ГПК включва задължителната практика на ВКС, съобразно т.2 ТР 1/2009 ОСГТК.
Не налице твърдяното противоречие с Р 1859/16.11.2011 г. по гр.д. 359/2001 на V г.о., с което е установено, че процесната фактура е подписана за получател от управителя на ответното дружество, нито с Р 46/27.03.2009 по т.д. 454/2008 на ІІ т.о., с което е установено, че процесните фактури са записани в дневниците за покупките при ответника, както и че е теглен данъчен кредит в пълен размер ДДС.
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК всъщност няма изложение. Бланкетното и непълно позоваване на законовия текст, /защото водещо е развитие на правото/, не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Няма доводи по смисълът на т.4 ТР 1/2009 г. ОСГТК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 19/1.04.2011 г. по в.т.д. № 117/2011 г. на Пернишки ОС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: