5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 320
София, 18,04,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 540 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместната касационна жалба с вх. № 2158 от 18.ІІІ.2011 г. на Г. А. М., Х. М. Х., Х. Ю. Х., С. М. А. и Х. М. А. – петимата от [населено място], която е била подадена чрез общия им процесуален представител по пълномощие против решение № 193 на Софийския апелативен съд, ГК, 8-и с-в, от 3.ІІ.2011 г., постановено по гр. дело № 276/2010 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение на СГС, ГК, с-в І-12 от 29.ХІІ.2009 г. по гр. дело № 3967/07 г. – вкл. и в частта му за отхвърляне преките им искове по чл. 226, ал. 1 КЗ срещу ответното [фирма] – София за разликата над присъденото обезщетение от по 10 000 лв. и до пълния им размер от по 80 000 лв.
Оплакванията на петимата касатори са за недопустимост, а също и за неправилност на атакуваното въззивно решение: като необосновано и постановено както в нарушение на материалния закон /чл. 52 във вр. чл. 51, ал. 2 ЗЗД/, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му, вкл. и в частта досежно присъденото в полза на застрахователя юрисконсултско възнаграждение и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който преките искове на увредените от процесното ПТП на 30.V.2006 г. срещу ответното [фирма] – София да бъдат уважени в предявените по делото размери /с присъждането на по още 70 000 лв. за всеки един от тях/ или, алтернативно – атакуваното въззивно решение да се обезсили и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на САС. Инвокирани са доводи, че макар да е установил по-малък принос на общия наследодател на настоящите петима касатори в настъпването на вредоносния резултат, САС същевременно бил приел в мотивите към обжалваното решение, че дължимото обезщетение не следвало да надхвърля 50 000 лв. за всеки един от тях и така всъщност бил влошил положението им на въззивници, след като първата инстанция веднъж вече била изразила становище в решаващите си мотиви, че справедливият размер на обезщетението за всеки от петимата трябва да е по 80 000 лв., но го е намалила поради значително преобладаващия принос на загиналия техен наследодател /в размер на 7/8/.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите обосновават приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното решение САС се е произнесъл в противоречие с онази практика на ВКС, според която със сила на пресъденото нещо освен диспозитивът се ползвали и главннте, решаващи мотиви на съда – в случая по процесуалноправния въпрос „за непререшаемост” на преценката на първостепенния съд по чл. 52 ЗЗД относно това кой е справедливият размер на дължимото от застрахователя обезщетение по реда на чл. 226 КЗ преди отчитане каузалния принос на загиналия общ наследодател на ищците в съпричиняването на този вредоносен резултат.
Ответното по касация [фирма] – София, така както и привлеченият като трето лице-помагач на страната на застрахователя Б. Хр. К. от София, при участието на който /като пряк деликвент/ е било постановено атакуваното въззивно решение, не са ангажирали свои становища нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за недопустимост и за неправилност на този съдебен акт.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на Г. А. М., Х. М. Х., Х. Ю. Х., С. М. А. и Х. М. А. – петимата от [населено място], ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Не е налице вероятност атакуваното въззивно решение да е процесуално недопустим съдебен акт, тъй оплакването за такъв негов порок (по смисъла на чл. 282, т. 2 ГПК) е било въведено от петимата касатори единствено с твърденията, че те веднъж вече били снабдени с изпълнителен лист за присъдените им обезщетения от по 10 000 лв., както и че „според практиката на ВКС” със сила на пресъденото нещо освен диспозитивът, да се ползват и главните, решаващи мотиви на първостепенния съд, отнасящи се до това кой би бил справедливият размер на дължимото им от застрахователя обезщетение за понесените неимуществени вреди, то, на това основание, положението им като въззивници било влошено с атакуваното решение на САС, независимо, че с последното е било потвърдено постановеното от СГС решение по спора, въведен с преките им искове по чл. 226, ал. 1 КЗ.
Съгласно чл. 237, б. „а”, пред. 1-во ГПК /отм./ „подлежат на принудително изпълнение осъдителните решения на въззивните съдилища”, което означава единствено, че те се ползват с изпълнителна сила – не и със силата на пресъденото нещо, понеже атакуваното решение на САС подлежи на обжалване пред ВКС: per argumentum a contrario от текста на чл. 280, ал. 2 ГПК. При това положение е безпредметно обсъждането на инвокираните в Раздел І от изложението на касаторите доводи ползват ли се със сила на пресъдено нещо или не т.нар. главни, решаващи мотиви на първостепенния съд, а оттам – нарушен ли е бил запретът на чл. 208, ал. 2 ГПК /отм./ да се влошава положението на въззивника при констатирана неправилност на първоинстанционното решение или не. Съгласно § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК първоинстанционните дела, образувани по искови молби, постъпили до влизането в сила на този кодекс, се разглеждат по досегашния ред за разглеждане на делата от първата „и въззивната инстанция” и затова позоваването им на правилото, визирано в чл. 271, ал. 1, изр. 2-ро от сега действащия процесуален закон, е неуместно.
Що се отнася до твърдението на касаторите в раздел ІІ от изложението към жалбата им, че „недопускането на извратяването на данни по делото е процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС /решение № 276/12.ІІ.1954 г., ВС на НРБ, І г.о., ІІІ с-в/”, то е тъждествено на оплакване за неправилност на атакуваното въззивно решение – поради наличие на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК /респ. по „чл. 188, ал. 2 ГПК-отм.”/, но не представлява основание за допустимост на касационния контрол в хипотезата по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК. В равна степен горното се отнася и до съображенията на касаторите в Раздели ІІІ и ІV от изложението им, че било налице приложно поле на касационното обжалване по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК „по материалноправния въпрос дали е налице нарушение на материалния закон”: в случай, че САС, при неспазване указанията на ППВС № 4/1968 г., не е бил оценил всички обстоятелства, свързани с установяването на конкретния размер на неимуществените вреди, каквито са невръстната възраст на децата на загиналия при ПТП „и младата възраст на неговата фактическа съпруга”, в това число „и етнорелигиозните характеристики на пострадалите и свързания с тях интровертен и затворен начин на външна проява на мъка и страдания при смърт на близък родственик” /за каквито факти липсват конкретни твърдения в обстоятелствената част на исковата им молба от 12.Х.2007 г./.
В заключение, не е налице приложно поле на касационния контрол в нито една от хипотезите по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК в частта от атакуваното въззивно решение за присъждане – по реда на чл. 64, ал. 5, изр. 2-ро ГПК – в тежест на петимата настоящи касатори юрисконсултско /адвокатско/ възнаграждение в размер на 7 450 лв., понеже с изцяло хипотетичен характер /арг. чл. 26, ал. 2 ГПК/ е релевираният от тях въпрос: „дали такова следва да се присъжда въз основа на доказателства, че е било реално платено предварително по конкретното дело или не е необходимо съществуването на подобно обстоятелство”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 193 на Софийския апелативен съд, ГК, 8-и с-в, от 3.ІІ.2011 г., постановено по гр. дело № 276/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д . № 540 по описа за 2011 г.