Определение №180 от 24.7.2012 по търг. дело №531/531 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 180
С., 24,07,2012 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков

при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 531 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 13713/8.ІІ.2012 г. на Д. Г. П. от [населено място], [община], подадена против въззивното решение № 684 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-Д, от 28.ХІІ.2011 г. по гр. дело № 6178/2011 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение № І-043-52 на СРС, І ГО, 43-и с-в, от 2.ІІІ.2011 г. по гр. дело № 16934/2010 г.: за оставяне без уважение на молба на Б. с правно основание по чл. 390 ГПК относно допускане на обезпечения по нейни бъдещи искове срещу ответниците [фирма], [фирма], П. Й.. Т., С. Н. П., Е. Д. Х.. Д. Ив. И. и С. Л. З. с предмет прогласяване относителната недействителност на описаните в същата молба разпоредителни сделки с общо 36 недвижими имота.
Оплакванията на касатора П. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на СГС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това той претендира касирането му и решаване на спора по същество, като бъде уважена исковата му претенция и ведно с направените разноски за всички инстанции.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК П. обосновава приложно поле на касационната обжалване с наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение СГС се е произнесъл по правния въпрос:
”Следва ли да бъде уважен предявеният иск за унищожаване на записа на заповед поради въвеждането ми в заблуждение от Управителя на [фирма] и съпругата му относно правните последици на тази абстрактна, едностранна сделка и има ли той в конкретния казус гаранционно-обезпечителна функция без да му е придавана такава от издателя или поемателя и показанията на сина на управителя на [фирма], като се има предвид неговата заинтересованост, следва ли да се кредитират и необходимо условие ли е да е извършено престъпление, за да е налице въвеждането ми в заблуждение?”
Ответното по касация [фирма] – С. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, касационната жалба на Д. Г. П. от [населено място], [община] ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:
Атакуваното от П. въззивно решение е било постановено от СГС по конститутивен иск на последния с правно основание по чл. 29, ал. 1 ЗЗД, предявен срещу софийското [фирма], чиито предмет е било унищожаването – „поради измама” – на процесния запис на заповед, издаден на датата 19.ІV.2007 г. за сума в размер на 10 000 лв. /десет хиляди лева/. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 8, предл. 2-ро ТЗ записът на заповед е от категорията на т. нар. абсолютни търговски сделки. Следователно спорът за унищожаване на процесния запис на заповед от 19.ІV.2007 г. е бил такъв относно действителността и прекратяването на една абсолютна търговска сделка и затова е имал характера на „търговско дело” /арг. чл. 365, т. 1 ГПК/ с цена на иска 10 000 лв.. Постановеното по него въззивно решение датира от 28.ХІІ.2011 г., а по силата на действащата още от 21.ХІІ.2010 г. настояща редакция на чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК: не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. – за търговски дела. Това обстоятелство е следвало до бъде надлежно съобразено от въззивната инстанция в хода на проверката по чл. 285 ГПК, която тя е длъжна да върши за редовност на касационната жалба, тъй като е било налице основанието по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК за връщането на последната с разпореждане.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба с вх. № 13713/8.ІІ.2012 г. на Д. Г. П. от [населено място], [община], подадена против въззивното решение /без номер/ на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-Д, от 28.ХІІ.2011 г., постановено по гр. дело № 6178/2011 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2

Scroll to Top