4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 697
София, 25,10,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четвърти октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 227 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № Сл-05-01-417/15.І.2010 г. на „А. А.” ООД – С, подадена чрез процесуалния представител на търговеца адв К. Ц. от АК-С, против въззивното решение № 316 на С. ОС, ГК, от 7.ХІІ.2009 г., постановено по гр. дело № 569/09 г., с което – като процесуално недопустимо – е било обезсилено решение № 125 на Новозагорския РС, ГК от 17.VІІ.2009 г. по гр. дело № 50/2009 г. и прекратено първоинстанционното пр-во по делото.
Оплакванията на д-вото касатор са за необоснованост, нарушаване на материалния закон, а също и за постановяване на атакуваното въззивно решение при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъдел уважен отрицателният установителен иск на д-вото срещу ЕТ „Р-Д. Д.” – гр. Н З за установяване недължимост на сума в размер на 10 335 лв., като произтичаща от договор за цесия от дата 23.VІІІ.2004 г.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът „А. А.” ООД – С обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение С.т ОС се е произнесъл по процесуалноправен въпрос за непререшаемост на споровете, който бил от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитие на правото.
Като ответник по касация едноличният търговец Д. Г. Д. от гр. Н З, действащ с фирмата „Р-Д. Д.”, не е ангажирал становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията в жалбата на д-вото.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред С. ОС, касационната жалба на „А. А.” ООД – С ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационния контрол, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Р. постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на спора по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. ВКС не само, че не е задължен, но и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора, нито и от сочените в жалбата му факти и обстоятелства. Н. на релевантния правен въпрос е само по себе си достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, т.е. без да е необходимо да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Наред с изложеното дотук ще следва да се подчертае, че предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, както това е разяснено с постановките по т. 4 на цитираното тълкувателно решение, би била налице ако разглеждането на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен с обжалваното въззивно решение, би допринесло за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й, като функция от настъпили изменения в законодателството и в обществените условия. Съответно значението му за развитие на правото би намерило проявление ако законите са непълни, неясни или противоречиви: за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя съответно актуализирана. В процесния случай касаторът „А. А.” ООД С не само че въобще не се позовава на такива данни, но и свързва приложно поле на касационния контрол с правен институт, който, по аргумент от текста на чл. 224 ГПК /отм./, в продължение на последните шест десетилетия не е бил обект на противоречива съдебна практика.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 136 на С. окръжен съд, ГК, от 7.ХІІ.2009 г., постановено по гр. дело № 569/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 227 по описа за 2010 г.