4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25
С., 18,02,2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седемнадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 493 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместната касационна жалба с вх. № 52867/11.ІІІ.2010 г. на К. Г. К. от Б. и Д. Г. М. от[населено място], [община], подадена против въззивното решение № 9 на Б. ОС, ГК, от 5.ІІ.2010 г., постановено по гр. дело № 630/09 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 645 на Б. РС, ГК от 23.VІІ.2009 г. по гр. дело № 4877/08 г.: за отхвърляне на иска им с правно основание по чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро ЗЗД, предявен срещу Първа частна земеделска кооперация „Напредък`93” със седалище в[населено място] с предмет прогласяване нищожността на сключен на 11 март 2002 г. за срок от 10 години аренден договор за обработването на съсобствен техен земеделски имот от 26.607 дка с бивш пл. № 016044, находящ се в местността „Адата” от землището на[населено място], поради липса на съгласие за извършването на тази сделка.
Оплакванията на двамата касатори са за необоснованост и постановяване на обжалваното въззивно решение при допуснати от Б. ОС съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Поради това те претендират касирането му като неправилно и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, „основан на изискванията на закона, а именно че без воля за сключването му договора е нищожен” и ведно „с всички произтичащи от това правни последици”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация П. „Напредък`93”-с. Р., [община] писмено е възразила чрез председателя си по основателността на изложените в жалбата оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в текста на жалбата им, двамата касатори обосновават приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че „решаването на настоящето дело ще бъде от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото”.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е била подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Б. ОС, общата касационна жалба на К. и Д. Г. ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане, т.е. без в случая да се обсъжда налице ли е приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Предявеният срещу земеделската кооперация в[населено място], [община] иск с правно основание по чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро ЗЗД, по съществото на който Б. ОС се е произнесъл с атакуваното от Г. въззивно решение, е такъв за съществуването на процесния аренден договор от 11.ІІІ.2002 г. Съгласно чл. 8, ал. 2, т.т. 2 и 4 от закона за арендата в земеделието, размерът на арендното плащане се договаря въз основа на „наема, който включва годишни амортизации и лихви върху капитала, вложен в арендуваните движими и недвижими вещи” и същото плащане „може да се договори в пари и/или в земеделски продукти”. Следователно искът за съществуването на аренден договор е оценяем и към него следва по аналогия да се приложи правилото на чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК, според което размерът на цената му представлява „наемът за една година”. В случая, видно от клаузата на чл. 10 от процесния аренден договор, страните по него са се споразумяли за „годишно арендно плащане в размер на 18% от средния добив на пшеница и ечемик за всеки декар от арендуваните ниви или равностойността в пари за полагащото се количество зърно, оценено по пазарни цени”. Ноторно е, видно от сайтове в интернет на agro.bg/news/, както и на W..burgasinfo.C., че средният добив в Б. от декар площ, засята с пшеница е 432 кг., а от ечемик – съответно 356 кг. За обекта на арендния договор, който е с площ от 26.607 дка, това сочи на годишен добив от 9.472 тона ечемик или 11.494 тона пшеница. При средна пазарна стойност на тон от двете култури в размер на около 180 лв. /сто и осемдесет лева/, това сочи, че уговорените 18% от средногодишния добив не надхвърлят годишно арендно плащане от 375 лева. Щом като цената на предявения от К. и Д. Г. установителен иск възлиза на 375 лева, техният обжалваем интерес следва да се преценява, съобразно правилото на чл. 280, ал. 2 ГПК – в редакцията на текста до 21.ХІІ.2010 г., като такъв под законоустановения минимум от 1000 лева, а това налага извод, че атакуваното въззивно решение на Б. ОС не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ съвместната касационна жалба на К. Г. К. от[населено място] и Д. Г. М. от[населено място], [община] с вх. № 52867/11.ІІІ.2010 г., подадена срещу въззивното решение № 9 на Б. окръжен съд, ГК, от 5.ІІ.2010 г., постановено по гр. дело № 630/09 г., с което е бил отхвърлен искът им срещу П. „Напредък`93”-с. Р. с правно основание по чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро ЗЗД – за прогласяване нищожност на аренден договор от 11.ІІІ.2002 г., вписан на 18 юни с.г. от съдията по вписванията при РС-Бургас с акт № 158, т. ІІ.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2