5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 431
С., 04,06,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и шести март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 654 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 41944/10.V.2011 г. на [фирма]-С., подадена против въззивното решение № 12 на СГС, ГК, с-в ІV-Д, от 25.ІІІ.2011 г., постановено по гр.д. № 7409/2010 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение на СРС, ІІ ГО, 66-и с-в, от 19.ІІІ.2011 г. по гр.д. № 39973/09 г.: за отхвърляне иска на търговеца настоящ касатор с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 82 от същия закон, предявен срещу [фирма] – С. за осъждането на последното да му заплати сума в размер на 20 000 лв. – като обезщетение за забавено изпълнение, обхващащо претърпени загуби и пропуснати ползи от несвоевременното отваряне на автосервиз. С това решение на СРС е бил уважен насрещен иск на ответното д-во по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, предявен срещу търговеца настоящ касатор – за осъждането му да върне сума в размер на 11 000 лв., представляваща цена на разваления договор за продажба на автомобилни гуми, джанти и смазочни материали, който е бил сключен между страните по спора на 10.ІІІ.2009 г., ведно със законната лихва върху тази главница считано от 18.ІХ.2009 г. и до окончателното й изплащане, както и 2 060 лв. разноски общо за двете инстанции.
Оплакванията на търговеца касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение а материалния закон, така и при допуснати от състава на СГС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му, вкл. и в частта по уважения насрещен иск на ответното [фирма]-С. по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който да бъдел уважен първоначалният осъдителен иск на касатора и съответно да се отхвърли насрещният иск на търговеца ответник, като в тежест на последния бъдат присъдени и всички направени от [фирма] разноски по делото.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол с наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение СГС се е произнесъл по решаван противоречиво от съдилищата материалноправен въпрос: „относно момента на предаване на стоката при договора за търговска продажба, респ. времето на плащането на цената за същата и с какви документи се установява доставката”. В тази връзка са посочени и приложени към изложението по касационната жалба съдебни актове, постановени от отделни състави на ВКС, както следва: 1/ Р. № 1576/21.ХІ.2000 г. на бившето V-то г.о. на ВКС по гр. д. № 964/2000 г. ; 2/ Р. № 655/16.Х.2008 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС по т. д. № 280/08 г.; 3/ Р. № 987/26.ХІ.2004 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС по т. дело № 157/04 г.; 4/ Р. № 1859/16.ХІ.2001 г. на бившето V-то г.о. на ВКС по гр. дело № 359/2001 г.
Същевременно от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото бил, според касатора, решеният от СГС процесуалноправен въпрос: „за възможността съдът да приеме за недоказан твърдян от страната факт, ако е отказал допускането на поисканите за неговото установяване доказателства”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]- С. писмено е възразило чрез процесуалния си представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски за настоящето пр-во по чл. 288 ГПК в размер на изплатеното адвокатско възнаграждение от 500 лв.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, касационната жалба на [фирма] – С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационно обжалване, са следните:
1. По процесуалноправния въпрос в изложението на касатора:
Така релевираният от търговеца касатор правен въпрос всъщност се отнася до правилността на обжалваното въззивно решение на СГС и е по естеството си буквално повторение на развитото в касационната жалба оплакване, че въззивната инстанция била отказала да приеме ангажирани от [фирма] писмени доказателства, приложени към неговата въззивна жалба и въобще била възпроизвела „същите процесуални нарушения по събирането на доказателствата като районния съд”. За наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обуславяща допустимост на касационния контрол, важи т. 4 от задължителните за съдилищата в Р. постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК/ на ВКС по тълк. дело № 1/09 г.
2. По материалноправния въпрос, посочен в изложението на касатора, като противоречиво решаван от съдилищата:
За да уважи насрещния иск на [фирма] по чл. 55 , ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, предявен срещу д-вото настоящ касатор, въззивната инстанция е приела, че издадената от последното данъчна фактура „е частен свидетелстващ документ и не представлява доказателство за посочените в нея /изгодни за [фирма], бел. на ВКС/ обстоятелства, а сама се нуждае от доказване”, като в тази връзка позоваването на състава на СГС е било на Р. № 1556/28.ХІ.1984 г. на с-в на ІV-о г.о. на тогавашния ВС на НРБ по гр. д. № 977/84 г., което е идентично по смисъл с цитираното от приложено от касатора Р. № 987/26.ХІ.2004 г. на ІІ-ро отделение от ТК на ВКС по т. д. № 157/04 г. Констатира се, че както между тези два съдебни акта, така и при сравнение с всяко от другите три цитирани и приложени към изложението на касатора по жалбата му решения на отделни състави на ВКС, постановени при действието на ГПК /отм./ в периода 2000 г. – 2008 г., не съществува противоречие по правен въпрос досежно момента на предаване на стоката при търговската продажба, респ. плащането на цената за същата и с какви документи се установява доставката. Щом като разпоредбата на чл. 327, ал. 1 ТЗ има диспозитивен характер, допускайки уговарянето на нещо различно от това, че купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, като например, че дължи авансово плащането й, касаторът е следвало да посочи в изложението към жалбата си такива влезли в сила съдебни актове, които да разрешават точно същия материалноправен въпрос, по който се е произнесъл СГС с атакуваното негово въззивно решение, но по противоречив начин. От самия факт на плащането на цената, надлежно установен по делото със съответния фискален бон – като документ по смисъла на чл. 118, ал. 3 ЗДДС, не следва по необходимост, че стоките, които са били предмет на сключения между страните по спора договор за търговска продажба от 10.ІІІ.2009 г., са били надлежно доставени на упувача, предприел поради това разваляне на сделката.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 12 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-Д, от 25.ІІІ.2011 г., постановено по гр. дело № 106/08 г.
О С Ъ Ж Д А [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], вх.”А”, ап. № 18, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 3 във вр. ЧЛ. 81 ГПК, да заплати на [фирма] със седалище и адрес н управление в [населено място], [улица], СУМАТА 500 лв. /петстотин лева/, представляваща направени от последното разноски в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК за възнаграждението на един адвокат.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2