2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 262
София, 03,04,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тринадесети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 383 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 11259/10.ХІІ.2010 г. на застрахователната компания [фирма] – София, подадена против решение № 786 на Софийския апелативен съд, ГК, 8-и с-в, от 27.Х.2010 г., постановено по гр. дело № 408/2010 г., с което този застраховател е бил осъден – на основание чл. 226, ал. 1 КЗ – да заплати на И. К. П. от [населено място] обезщетение за претърпените от последния неимуществени вреди в резултат от ПТП, настъпило на 4 юни 2006 г., в размер общо на 35 000 лв., ведно със законната лихва от датата на вредоносното събитие и до окончателното изплащане на тази сума.
Оплакванията на касатора ЗК [фирма] – София са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение: поради неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон. С оглед това се претендира обезсилване, респ. касиране на решението на САС и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който прекият иск на П. срещу застрахователното д-во за репариране на неимуществените му вреди в резултат от процесното ПТП, както и този по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да се отхвърлят изцяло – като неоснователни и недоказани.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК застрахователят касатор обосновава приложно поле на касационния контрол с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното решение САС се е произнесъл по правен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, свеждащ се до процесуалната допустимост на пряк иск срещу застраховател, когато ищецът вече разполага с осъдително решение срещу деликвента за обезщетяване на причинени от последния имуществени и неимуществени вреди.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация И. К. П. от [населено място] писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Конституираният като трето лице-помагач /деликвент/ на страната на настоящия касатор Г. Р. Д. от [населено място], при участието на който е било постановено обжалваното въззивно решение, не е ангажирал отделно свое становище, различно от това на ЗК [фирма]-София.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на ЗК [фирма] – София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 2/09 г., ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно „или недопустимо”, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол. В случая тази вероятност се обуславя от факта, че понастоящем има образувано тълк. дело № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС за приемане на тълкувателно решение по въпросите: при уважен осъдителен иск срещу деликвента по чл. 45 ЗЗД, допустим ли е пряк иск на увредения /по чл. 407, ал. 1-отм. ТЗ, респ. по чл. 226 КЗ/ срещу застраховател по застраховката „Гражданска отговорност”, както и има ли решаващо значение плащането на сумата, присъдена на основание чл. 45 ЗЗД, за допустимостта или евентуалната основателност на прекия иск срещу съответното застрахователно д-во?
По изложените съображения касационната жалба на ЗК [фирма] – София ще следва да бъде допусната до разглеждане по същество, но до произнасянето на ОСТК на ВКС с тълкувателно решение по горното тълк. дело образуваното по нея касационно производство ще следва да бъде спряно – на основание чл. 292 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 786 на Софийския апелативен съд, ГК, 8-и с-в, от 27.Х.2010 г., постановено по гр. дело № 408/2010 г.
У К А З В А на касатора ЗК [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] – чрез неговия юрисконсулт М. В., че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представи в канцеларията на ТК на ВКС документ за внесена по с/ка на този съд държавна такса в размер на 700 лв. /седемстотин лева/, тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
СПИРА производството по делото на основание чл. 292 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д . № 383 по описа за 2011 г.