4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 181
С., 06,03,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шести февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря …………………………………..……. и с участието на прокурора……………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 317 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 598/7.ІІ.2011 г. на „О. И. Х. Е.-гр. В., подадена чрез процесуалния представител на търговеца по пълномощие от АК-Я. против онази част от решение № 278 на Великотърновския апелативен съд, ГК от 30.ХІІ.2010 г., постановено по т. д .№ 3/2010 г., с която – като неоснователен – е бил отхвърлен осъдителен иск на това д-во с правно основание по чл. 92 ЗЗД, предявен срещу ответното [фирма]-гр. П. /в несъстоятелност/ – за присъждане на неустойка съгласно чл. 13 от сключения помежду им договор „за доставка на пшеница” от 22.ХІІ.2004 г. в размер на сумата от 150 000 лева.
Оплакванията на търговеца касатор са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в обжалваната негова отхвърлителна част в нарушение на материалния закон. Поради това се претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който претенцията за присъждане на договорна неустойка да се уважи в предявения по делото размер от 150 000 лева.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма]-гр. В. обосновава приложно поле на касационното обжалване с „кумулативното” наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че с обжалваната отхвърлителна част на решението по претенцията му с правно основание по чл. 92 ЗЗД Великотърновският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, изразена в приложени решения на отделни негови състави от ІV-то г.о. /и двете постановени при действието на ГПК (отм.)/, по материалноправен въпрос, който същевременно бил от значение „за точното прилагане на закона”, а и се решавал противоречиво от съдилищата в страната, което пък било видно от приложеното влязло решение на Габровския ОС по гр. д. № 36/2007 г., а също и от други две решения на състави от І-во и и ІІ-ро т.о. на ВКС.
Ответното по касация [фирма]-гр. П. /в несъстоятелност/ не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната неговата отхвърлителна част.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Великотърновския апелативен съд, касационната жалба на [фирма]-гр. В. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Върховният касационен съд не е длъжен и не може да извежда този въпрос от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, нито от твърденията на подателя или от там сочните от него факти и обстоятелства. Въобще непосочването на релевантния правен въпрос е само по себе си достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване – без да се разглежда което и да е от допълнителните основания за това /в случая и трите предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но схващани от търговеца касатор кумулативно, а последната и едностранчиво/.
Приемайки, че същата претенция за неустойка вече е била реализирана по друг процесуален ред – този на чл. 237, б. „е” ГПК /отм./ и, съответно, на исковата защита по чл. 254 ГПК /отм./, въззивният съд се е произнесъл с атакуваната отхвърлителна част на решението си по процесуалноправен, а не по материалноправен въпрос, а и липсват конкретни доводи в изложението на касатора към жалбата му за значението на релевантния за изхода на тази част от делото въпрос и за развитието на правото /не само „за точното прилагане на закона”/, респ. че цитираната практика на отделни състави от ГК на ВКС се нуждае от осъвременяване. В заключение, именно констатираната липса в изложението към жалбата на ясно и точно формулиран релевантен за изхода на делото в атакуваната отхвърлителна част на въззивното решение правен въпрос, обективно представлява пречка за преценка налице ли е приложно поле на касационния контрол в която и да е от трите хипотези по чл. 280, ал. 1 ГПК, вкл. и тази по т. 2 на този законов текст.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 278 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 30.ХІІ.2010 г., постановено по т. д. № 3/2010 г. В ЧАСТТА МУ, с която предявеният от [фирма]-гр. В. срещу [фирма]-гр. П. /в несъстоятелност/ осъдителен иск с правно основание по чл. 92 ЗЗД и с предмет присъждането на неустойка в размер на 150 000 лв. е бил отхвърлен – като неоснователен.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2