3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 788
С., 22,11,2011 година
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело №731/11 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу определение №538 от 11.07.11г. по ч.т.д.492/11г. на Върховен касационен съд, ТК, първо отделение.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението, предмет на обжалване, състав на Върховния касационен съд, І т.о. е оставил без разглеждане частната касационна жалба на “Т. Г.”О.– [населено място] против определение №V-1006 от 20.04.2011г. по ч.гр.д.581/2011г. на Бургаски окръжен съд. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че определението, постановено в производство по чл.420, ал.1 ГПК не е преграждащо, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие т.е. не попада в предметния обхват на определенията подлежащи на касационен контрол по смисъла на чл.274, ал.3 ГПК.
Частната жалба е неоснователна.
Производството пред ВКС, ТК, І т.о. е образувано по частна касационна жалба на [фирма]– [населено място] против определение №V-10006 от 20.04.2011г. по ч.гр.д.581/2011г. на Бургаски окръжен съд, с което въззивния съд се е произнесъл по определението на Бургаски районен съд, с което е отхвърелна молбата на жалбоподателя за спиране изпълнението по изп.д. 20108040400722 на ЧСИ Д. Н.. При тези фактически данни, правилна е констатацията на състава на ВКС, ІІ т.о., че частната касационна жалба е процесуално недопустима. Обжалваният пред него съдебен акт не е от категорията съдебни актове, за които е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба. Частното касационно обжалване е регламентирано с разпоредбата на чл. 274, ал.3 ГПК, която въвежда изрична лимитивност при изброяване на определенията, подлежащи на касационен контрол. Определенията на въззивния съд, постановени по реда на чл.420, ал.1 ГПК, не подлежат на касационен контрол. С тях нито се прегражда по нататъшното развитие на делото, нито се разрешават по същество други производства, с оглед изискванията на чл.274, ал.3, т.1 и 2 ГПК. Те нямат самостоятелно значение, а имат привременен характер, като свързани със защитата на длъжника до предявяване на иск за установяване съществуването на вземането. Уредбата е аналогична с тази по чл.250 ГПК/отм./, поради което даденото разрешение с т.6 на ТР №1/2001 на ОСГК на ВКС, на РБ год. не е загубило сила.Поради това и правно необосновано е лаконично изложеното разбиране на жалбоподателя за това, че обжалвания пред ВКС, ІІ т.о. акт е преграждащ.
Ирелевантни са доводите на жалбоподателя свързани с развитето на заповедното производство, както и развитите съображения по касационните основания.
С оглед изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №538 от 11.07.11г. по ч.т.д.492/11г. на Върховен касационен съд, ТК, първо отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: