2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164
С., 02,03,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева
ч.т. дело №58/2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Х. И. С. от [населено място] против определение №16235 от 21.10.2011г. по ч.гр.д. №13775/2011г. на Софийски градски съд.
Ответникът по частната жалба не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С приложеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поставил въпроса – „ При наличие на заповедно производство, по което искането на заявителя е оставено без уважение ….. и с оглед процесуална икономия е подадено следващо заявление … с поправени недостатъци… следва ли да бъде прекратено второто производство…”. Като втори въпрос е формулирано- „Следва ли да бъде аналогично прилагана правната норма на чл. 126, ал.2 и при заповедното производство…” и също така е поставен въпроса- ” След като потвърждава действията на първоинстанционния съд и прегражда възможността на заявителя да осъществи субективните си права по второто заповедно производство, каква правна възможност има заявителя да реализира правата си при наличие на годен документ по чл.417ГПК…” След тези въпроси е посочено лаконично, че същите имали значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Формулираните от него въпроси, дори и да се приемат за релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, макар и да са поставени в контекста на становището на страната, а не във връзка с приетото от въззивния съд, съставляват очертаване само на общото основание за допускане на касационно обжалване, което е част от фактическия му състав, тъй като релевантния въпрос следва да бъде разрешен в една от изчерпателно изброените хипотези на чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, възпроизведено като текст от касатора, предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК на ВКС на РБ № 1/2009г. С оглед тези предпоставки, страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на основанието, нито поставянето на въпроси. Липсата на доводи, свързани с противоречиво прилагане на правна норма,нейната непълнота или неяснота, водят до невъзможност за преценка за наличие на предпоставките за допускане до касационно обжалване на обжалвания акт.
От изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №16235 от 21.10.2011г. по ч.гр.д. №13775/2011г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:`