ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 231
С., 06,04,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 4 април две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
ч. т. дело № 192 /2012 год.
Производството е по реда на чл.274,ал.2,изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, /но не касационна, както погрешно е посочено в нея/, на К. ООД-В. против определение № 863/9.12.2011 г. по ч.т.д. № 783/2011 г. на ВКС-І т.о., с което, на основание чл.274,ал.4 ГПК, се оставя без разглеждане частната му касационна жалба срещу определение № 1889/11.06.2011 г. по ч.гр.д. № 1685/2011 г. на Пловдивски ОС, с което е потвърдено определението по гр.д. № 2655/2011 г. на Пловдивски РС, с което на основание чл.130 ГПК е върната исковата молба.
Ответното С. ООД-П. е подало отговор, че частната жалба е неоснователна, като претендира за разноски. Поддържа се, че спорът се е развил по повод на два договора между търговци, а присъдените разноски не надвишават трикратния размер на минимума по Наредба 1/2004 за мин.размери на адв.възнаграждения.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Правилно съдът е приложил разпоредбата на чл.274,ал.4 ГПК, като се е обосновал, че в случая е налице търговско дело, което е различно и по-широко понятие от понятията търговска сделка и търговски спор.
Когато по делото са предявени няколко иска, от значение е размерът на обжалваемия интерес по отделните искове. Обективното съединяване на искове е възможност. Не следва да се сумира обжалваемия интерес по отделните обективно съединени искове, защото ако по всеки от тях интересът е под законовия минимум и те бяха предявени в отделни производства, касацията би била недопустима, т.е. при сумиране би се заобиколил законът. При обективно съединяване на искове в едно производство се поставят за решаване няколко материалноправни спора. При това положение в един акт на съда се решава съществуването или несъществуването на различни правоотношения, всяко от които обикновено има самостоятелно битие.
Оплакването, че размерът на присъдените разноски следва да бъде съобразен с Наредба 1/2004 за мин.размер на адв.възнаграждения, не е конкретизирано. Претендираното в настоящето производство адв.възнаграждение в размер на 700 лв. не надвишава трикратния размер, съобразно чл.7,т.7 от Наредбата и непрецизната молба на ищеца от 9.03.2011 г.
По изложените съображения, частната жалба е неоснователна и затова обжалваното определение следва да бъде потвърдено със законните последици.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Потвърждава определение № 863/9.12.2011 г. по ч.т.д. № 783/2011 г. на ВКС-І т.о.
Осъжда К. ООД-В. да заплати на С. ООД-П. сумата 700 лв. възнаграждение за един адвокат по това производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: