4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
С., 02,02,2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., първо търговско отделение, в закрито заседание на седемнадесети януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 534/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] –[населено място] против решение № 84 от 11.02.2010 г. по гр.д. №2341/2009 г. на С. апелативен съд.
Ответникът по касация – [фирма] –[населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е възпроизвел текста на чл.280, ал.1 т.1 -3 ГПК. Посочил е, че въззивният съд се произнесъл по материалноправен въпрос свързан с приложението на чл.87 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.81 ЗЗД , като „ го е решил в противоречие с практиката на ВКС.” Този довод е мотивиран с твърдението, че решението било постановено в нарушение на чл.87 ЗЗД и в противоречие с практиката на ВКС, свързана с приложението на тази правна норма., като в нарушение на същата С. приел, че се касаело до прекратяване, а не до разваляне на договора. Касаторът е посочил в тази връзка, че в исковата молба и в производството се е позовавал на виновно неизпълнение на насрещно поетите задължения от ответника, а съгласно трайната практика на ВКС изправната страна винаги може да развали договора. Този довод е подкрепен с цитат от ТР №142-6 /54г. на ОСГК на ВС, в същия смисъл.Страната е развила и своето разбиране в тази насока, като е цитирала решения на ВКС подкрепящи, според нея становището й за виновното неизпълнение на ответника и станалото безполезно за противната страна изпълнение. Посочено е още, че С. в противоречие с практиката на ВКС бил уважил и възражението за прихващане- цитирано решение №1168/07г. на ВКС, ТК. Развито е оплакване, че решаващия състав не се е съобразил с нормата на чл.92 ЗЗД вр. чл.81 ЗЗД и трайната практика на ВКС,свързана с прилагането на тези разпоредби, като е разгледано твърдението на страната, за това че липсвало в случая виновно неизпълнение от страна на касатора и е цитиран мотив от решение №994 /06г. на ВКС, ІІ т.о. Поддържано е още, че въпроса по приложението на чл.87 и чл.92 ЗЗД бил решаван противоречиво и от съдилищата като постановените по делото решения на СГС и С. си противоречали.Възпроизведен е текста на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК и лаконично е отбелязано, че „смисълът на точното прилагане на закона бил насочен към отстраняване на противоречива практика, а освен това бил един от аспектите на развитие на правото, който можело да се реализира само при точното прилагане на закона”.
Касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който да е в пряка връзка с решаващия извод на въззивният съд, обусловил постановения правен резултат. С оглед тази дефинитивност / т.1 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1 /2009г. /, не са релевантни по смисъла на цитираната норма общо поставените въпроси за приложението на правна норма в контекста на становището на страната по спора, а не съобразно мотивите на обжалвания съдебен акт, нито тяхното обосноваване с оплакване за неправилност на съдебния акт, което се квалифицира по чл.281 ГПК и е относимо към разглеждане на спора по същество, но ирелевантно към предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК / чийто текст е възпроизвел касатора/, предполага доводи за това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен, а не общ или фактически въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие. В тази връзка касаторът е посочил, че както в исковата молба така и в производството е поддържал, че е налице виновно неизпълнение на задълженията на ответника и във връзка с това негово становище е налице задължителна практика – ТРОСГК № 142-6/54г. Така заявено противоречието е ирелевантно спрямо разглежданото основание, тъй като е разгледано като относимо не към доказаното в производството, а към твърденията на страната, които са подлежали на доказване в процеса. Освен това във връзка с това становище на страната, въззивният съд е мотивирал подробно, съответно на установените факти, приложението на чл.268, ал.1 ЗЗД. Спрямо тези мотиви, които са решаващи, страната не е заявила нито правен въпрос, нито е мотивирала спрямо тях наличие на противоречие с цитираното тълкувателно решение. Няма относимост към хипотезата визирана от чл.280, ал.1, т.1 ГПК и сочената казуална практика на ВКС, тя може да обоснове довод по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, но само ако страната е сочила правен въпрос, разрешен в противоречие с цитираните решения и е обосновала противоречие с изводите на съда, а не ги е разгледала в подкрепа на своето становище по спора.Така развити доводите й всъщност съставляват оплакване за неправилност на съдебния акт, поради неприемане разбирането на ищеца относно установените факти и правни изводи, квалифицира се по чл.281 ГПК, но е неотносимо към производството по чл.288 ГПК.
Сочените като противоречиви решения на С. и СГС също не обосновават наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Решенията постановени по конкретен правен спор по реда на инстанционния контрол не са влезли в сила, тъй като подадените жалби срещу тях, с оглед суспензивния си и деволутивен ефект, предполагат висящност на спора, а в поредността на тяхното постановяване тези решения са били и отменяни, поради което не могат да формират изобщо практика на съответния съд и не съставляват такава по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Освен това, тези решения като постановени по един и същ правен спор определят единствено процесуалния способ за приключване на делото с влязло в сила решение, което ще съставлява такава практика, тъй като само такова решение може да формира сила на пресъдено нещо.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ чийто текст е възпроизвел касатора/, предполага, обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не възпроизвеждане текста на нормата Освен това както неправилността на установената практика, така и непълнотата или неяснотата на нормата следва да бъде обективно обоснована, а не с оглед субективното разбиране на страната и в контекста на поддържаното от нея становище за неоснователност на иска.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 84 от 11.02.2010 г. по гр.д. №2341/2009 г. на С. апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: