3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 787
София, 15,12,2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на седми ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №63/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. К. С. от [населено място] против решение от 15.06.2010 г. по гр.д. № 414/2008 г. на Бургаски окръжен съд.
Ответниците по касация- [фирма] – [населено място] и [фирма]-с. Ч. са на становище, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1 т.1-3 ГПК, и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът С. е заявила, че допустимостта на касационно обжалване се обуславя от произнасянето по материалноправен въпрос, касаещ приложението на чл.29 ЗЗД. Този довод е развила като е поддържала, че въпроса следва да се разбира в контекста на това, дали при измамата невярната представа следва да се отнася до съдържанието и предмета на сключения договор или ако страната ясно съзнава, какво е съдържанието на договора, то тя цели определени други правни последици. Посочено е, че релевантния въпрос бил свързан с изводите на съда, който за да отхвърли иска, приел, че невярната представа относно съдържанието и предмета на договора не осъществява фактически състав на измамата. Този въпрос бил решен в противоречие с практиката на ВКС. В тази връзка конкретно е посочено разбирането застъпено в решение №206 /17.03.2009г. по гр.д. 6006/07г. на ВКС и решение №1168 /29.12.2008г. по гр.д. 4823/07г. на ВКС, свързани с общата дефинитивност на предпоставките по чл.29 ЗЗД. Направен е извод, че ВКС в своите решения / приложените и други/ бил изяснил съдържанието на понятието „измама”. Въззивният съд приел, че измама е налице само тогава когато страната била въведена в заблуждение по отношение на правните последици на сделката, а това не можело да съставлява „ общ и единен критерий”.
С решението, предмет на касационно обжалване, състав на Бургаски окръжен съд е приел като обща дефинитивност на основанието за унищожаемост на сключения между страните договор това, че при измамата невярната представа не се отнася до съдържанието на сключения договор. Страната съзнавала напълно ясно какво е съдържанието на сключения договор, но тя действала със съзнанието, че последиците от него няма да настъпят. Тази дефинитивност е приложена и спрямо конкретния случай като решаващият състав е приел, че съобразно представените доказателства ищцата – сега касатор била наясно, че се касае за договор, с нотариална форма и че за дълъг период тя отстъпва ползването на едноличния търговец върху изградената сграда. Прието е още, че не се установява тя да е била заблудена относно клаузите на договора, но тъй като страните не са подписали обратно писмо, то следвало да бъде зачетена волята изразена в договора. Направен е извод, че основните елементи от съдържанието на сделката – нейния предмет, основание и форма, клаузи за условия, срок и тежест които се обхващат от съдържанието на волята, която може да бъде опорочена са били известни предварително на ищцата и тя не се е противопоставила на сключването на този договор.
Поставеният от касатора въпрос относно съдържанието на понятието- измама в гражданскоправен смисъл и неговото приложение във връзка с наличие предпоставките по чл.29 ЗЗД е релевантен за спора, тъй като е обосновал решаващия извод на съда за неоснователност на иска по чл.27 ЗЗД. Освен това, този въпрос е решен от състава на окръжния съд и в противоречие с приетото с представените решения на ВКС. Така с решение №206 /17.03.2009г. по гр.д. 6006/07г. на ВКС е прието, че само неверните представи по предмета и съдържанието на договора са основание за неговото унищожаване по чл.29 ЗЗД, а с решение №1168 /29.12.2008г. по гр.д. 4823/07г. на ВКС е мотивирано, че измамата е основание за унищожаване на договора, когато лицето умишлено е било заблудено относно качествата на субекта, с когото договаря или предмета на договора и правните му последици. Противно на така изразеното разбиране за общата дефинитивност на основанието по чл.29 ЗЗД, въззивният съд изрично е приел, че при измамата погрешната представа не се отнася до съдържанието на договора, а само до неговите правни последици. С оглед изложеното, налице са основания по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Относно допустимостта на съдебния акт- въпрос повдигнат от ответниците по касация, с оглед заявеното от тях, че съдът не е съобразил изричния петитум на исковата молба, с който е искано унищожаване не на договора, а на нотариалния акт, който го обективира, следва да се приеме, че е налице и валидно направен довод за евентуалната недопустимост на акта.
По изложените съображения, касационната жалба попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради което следва да бъде допусната до касационно обжалване. На основание чл.18,ал.2,т.2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът С. следва да внесе държавна такса в размер на 164.34 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.06.2010 г. по гр.д. № 414/2008 г. на Бургаски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора- Д. К. С. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 164.34 лв., в противен случай производството ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: