3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 773
С., 15,11,2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 713 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК – във вр. чл. 9 ЗМТА и чл. 402, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 5480/5.VІІ.2011 г. на [фирма] – С., подадена против определение № 1143 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 23.VІ.2011 г., постановено по ч. гр. дело № 691/2011 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на това търговско д-во против първоинстанционното определение на СГС, ТК с-в VІ-8, от 5.Х.2010 г. по гр. д. № 8561/09 г. – за отмяна на допуснатото обезпечение на предявени по арб. дело № 54/09 г. по описа на Арбитражния съд при Националната юридическа фондация от настоящия частен касатор срещу [фирма] – С. обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и по чл. 92, ал. 1 от същия закон посредством налагането на запор върху банкови сметки на последното до размер общо на сумата от 150 000 евро.
Оплакванията на частния касатор [фирма] – С. са за необоснованост и за постановяване на атакуваното определение на САС в нарушение на материалния закон, поради което се претендира касирането му, като неправилно, и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция за отхвърляне молбата на [фирма] – С. за вдигане на наложеното по реда на чл. 389 ГПК обезпечение. Инвокирани са доводи, че между същите страни имало образувано пред същия арбитражен съд друго исково пр-во и затова обезпечителната нужда продължавала да съществува.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред САС, частната касационна жалба на [фирма] – С. ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:
Атакуваното определение на САС е било постановено в пр-во по чл. 402, ал. 2 ГПК и представлява влязъл в сила съдебен акт, който не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол пред ВКС. Отмяната на обезпечение подлежи само на двуинстанционно разглеждане и с атакуваното разрешение на САС нито се дава разрешение по същество на друго пр-во, нито се прегражда неговото развитие. Това разбиране следва и по аргумент за по-силното основание от текста на чл. 396, ал. 2, изр. 3-то ГПК, според който само ако въззивният съд за първи път реши положително въпроса за допускане на обезпечение на иск, неговото определение би подлежало на обжалване пред ВКС, „ако са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК”. Щом като потвърждаването на първоинстанционно определение за допускане обезпечение на иск от въззивната инстанция не подлежи на обжалване пред ВКС, в равна степен това се отнася и до въззивното определение, потвърждаващо първоинстанционния съдебен акт по чл. 402, ал. 2 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] – С. против определение № 1143 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 23.VІ.2011 г., постановено по ч. гр. дело № 691/2011 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: