9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 315
София, 05,05,2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седми февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………..……………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 557 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по две насрещни касационни жалби, подадени от страните по спора, предмет на въззивното решение № 13 на Силистренския ОС, ГК, от 22.ІІІ.2010 г., постановено по гр. дело № 115/09 г.
Касационната жалба с вх. № 604/28.ІV.2010 г. на ищцовото [фирма]-гр. Тутракан, област Силистра е както в отменителната част на горепосоченото въззивно решение досежно присъдени в негова полза от първостепенния съд разноски в размер на сумата 1256 лв., така и в частта за отхвърляне на облигационния му иск му срещу [фирма] от [населено място] с правно основание по чл. 59 ЗЗД за сума в размер на 600 лв. /шестотин лева/, а също и в частта на този съдебен акт на Силистренския ОС за обезсилване на първоинстанционното решение № 81 на Тутраканския РС от 16.V.2009 г. досежно присъденото на д-вото обезщетение в размер на сумата от 2 916 лв. за ползване от страна на ответницата Ат. М. на ревандикирания със същото недвижим имот /склад към магазинно помещение/ в периода от 28.VІ.2005 г. и до 31.ІІІ.2009 г.
Оплакванията на касатора-ищец са за необоснованост и за постановяване на въззивното решение на Силистренския ОС в трите атакувани от него части както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това [фирма]-гр. Тутракан претендира частичното му касиране, като неправилно и присъждане на всички направени в инстанциите разноски, възлизащи общо на сумата 4 823.50 лв.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, като поддържа, че „обжалваемите суми по всички отделни искове надхвърлят размера на ограничението по чл. 280, ал. 2 ГПК”, касаторът [фирма]-гр. Тутракан обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на трите предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че въззивната инстанция се е произнесла по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона /чл. 59 ЗЗД/ и за развитието на правото, свеждащ се до дължимостта на обезщетение от страна на упражняващия фактическа власт върху имот и в хипотезата, когато е установено, че владее за другиго. Освен на три решения на отделни състави на ВКС, постановени при действието на отменения процесуален закон, касаторът се позовава и на още пет решения, постановени от различни по степен низови съдилища в страната, за които обаче няма данни те да са влезли в сила.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по касация ЕТ А. С. М. от [населено място], действаща с фирмата „Т.-А. М.”, писмено е възразила чрез процесуалния си представител по пълномощие от АК-Русе както по допустимостта на тази касационна жалба с интерес под законоустановения минимум от 1000 лв. касателно отхвърленият иск на д-вото по чл. 59 ЗЗД, така и по основателността на изложените в нея оплаквания за неправилност на въззивното решение на Силистренския ОС в останалите две атакувани от [фирма] негови части, едната от които за отмяна на присъдените в нейна тежест съдебно-деловодни разноски.
Съответно касационната жалба с вх. № 615/29.ІV.2010 г. на ЕТ Ат. М. от [населено място], осъществяваща стопанска дейност с фирмата „Т.-А. М.”, е насочена против онези две части от същото въззивно решение, с които по отношение на нея е било признато за установено, че процесното магазинно /складово/ помещение с пространство от 24.64 кв.м. било собственост на ищцовото [фирма]-гр. Тутракан и в резултат тя е била осъдена да му предаде владението върху така описания недв. имот, както и за обезсилването на другото /първоначално/ първоинстанционно решение – № 14 на Тутраканския РС от 13.VІІ.2007 г. по гр. дело № 599/05 г. – досежно приетото за недопустимо обявяване за нищожни и за отменяването им по реда на чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ на нотариални актове № 30/23.ХІІ.2003 г. и № 116/8.ІV.2005 г. по описа на нотариуса Й. Д., действащ в район, съвпадащ с юрисдикцията на този районен съд.
Оплакванията на касаторката М. са за постановяване на атакуваното въззивно решение в тези негови части при пороци, обективиращи приложението на всяко от трите отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, с оглед на което тя претендира частичното му касиране като неправилно и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който предявеният срещу нея осъдителен иск на [фирма]-гр. Тутракан с правно основание по чл. 108 ЗС да се отхвърли – като неоснователен и се прогласи нищожността и съответно бъдат отменени горните два нотариални акта: „като функция от правилния изход на делото и предвид необходимостта правният мир да бъде освободи от порочни нотариални удостоверявания, внасящи в него несигурност”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК едноличният търговец Ат. С. М. от [населено място] обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение Силистренският ОС се е произнесъл по процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно дали ответникът по ревандикационен иск, който има качеството държател на спорния по делото имот, разполага с процесуалната възможност да противопоставя възражения срещу действителността на придобивната сделка, легитимираща ищеца като собственик, както и да иска отменяване на съответния нотариален акт, в който последната е обективирана, по реда на чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./. Без да посочва кои са „непълните и неясни” закони, М. навежда доводи, че от значение за правния мир било освобождаването му от порочните нотариални актове, внасящи в него несигурност и в тази връзка създадена от ВКС практика можела „да съдейства за създаване на правна сигурност”. Поддържа се в изложението, че в атакуваната от ЕТ Ат. С. М. част от въззивното решение се съдържало и произнасяне на Силистренския ОС по противоречиво решавани от съдилищата в Републиката материалноправни въпроси: 1/ „Относно кръга на обстоятелствата, подлежащи на доказване по иска за собственост”; 2/ „Дали подлежат на връщане по реституционни закони онези постройки, които нямат самостоятелен характер”. Във връзка с така релевираната от М. предпоставка по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тя посочва и представя като приложения към изложението си следните три решения на отделни състави на ВС /до 1996 г./, респ. на ВКС /5-чл. с-в/ при действието на ГПК /отм./: 1/ Р. № 2419/13.Х.1960 г. по гр. дело № 3461/60 г. на І-во г.о.; 2/ Р. № 1261 от 11.І.1995 г. по гр. дело № 2070/94 г. на ІV–то г.о.; 3/ Р. № 216 от 1997 г.
Ответното по касация [фирма]-гр. Тутракан, област Силистра не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакването за неправилност на въззивното решение на Силистренския ОС в атакуваните от ЕТ А. М. негови части.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпили в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадени от надлежни страни в пр-вото пред Силистренския ОС, всяка една от двете насрещни касационни жалби на двамата тутракански търговци срещу различни части на постановеното от него въззивно решение ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
1. По касационната жалба на ищцовото [фирма]-гр. Тутракан:
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /в редакцията на този текст до 21.ХІІ.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лева. Тъй както не съществува процесуална пречка искът на [фирма] срещу ЕТ А. М. за присъждане на сумата от 600 лв. като „обезщетение за неоснователно обогатяване” да се води самостоятелно, не следва да бъде допуснато касационно обжалване на постановеното от Силистренския ОС въззивно решение в тази му част, с която тази претенция с интерес до 1000 лева е била отхвърлена, като неоснователна.
По аргумент от текста на чл. 248, ал. 1 ГПК касационната жалба на [фирма] в частта, с която въззивният съд е отменил първоинстанционното решение за присъдени в негова полза деловодни разноски в размер на сумата 1 256 лв., ще следва да бъде третирана като постъпила в срок молба до същия състав на Силистренския ОС за изменение, респ. допълване на това въззивно решение относно разноските, като се има предвид, че вещният иск на дружеството е бил уважен.
Евентуално наличие на приложно поле на касационното обжалване следва да се провери по оплакванията на [фирма]-гр. Тутракан единствено в атакуваната от д-вото прекратителна част от въззивното решение на Силистренския ОС, с която е било обезсилено първоинстанционното решение № 81 на Тутраканския РС от 16.V.2009 г. по гр. дело № 599/05 г.: за осъждането на ЕТ А. М. да заплати сума в размер на 2 916 лв. за осъществено от нея неоснователно ползване на процесното помещение в периода от 28 юни 2005 г. и до 31.ІІІ.2009 г. и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 28.VІ.2005 г. и до окончателното й изплащане. Според твърденията в изложението на дружеството по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, отнасящи се до тази атакувана от него част от въззивното решение, допустимостта на касационния контрол произтичала от едновременното наличие на трите предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, понеже „във всички части на касационната жалба могат да се намерят противоречиви решения на различни по степен и териториална компетентност съдилища”.
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/ от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда същия от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, нито от съдържащите се в последната твърдения или от сочените от подателя й факти и обстоятелства. Въобще непосочването на релевантния правен въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване – без да се разглеждат въведените от съответния касатор допълнителни основания за това. В заключение, бланкетното позоваване на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК без да е бил надлежно формулиран в изложението на [фирма] релевантен правен въпрос именно в тази атакувана от него част от въззивното решение на Силистренския ОС, не е от естество да обоснове приложно поле на касационния контрол и по отношение не нея.
2. По касационната жалба на ответницата ЕТ А. С. М. от [населено място]:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 4 на ТР № 1/19.ІІ.210 . на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й – с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото: когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Касаторката М. не сочи кои са законите, които са „неясни и непълни” при обосноваване на тезата си, че произнасянето на Силистренския ОС по релевирания процесуалноправен въпрос /за обема на възраженията, които държател на един имот може да противопоставя на легитимирания като негов собственик ищец по ревандикационен иск/ било от значение за развитието на правото. Същевременно, с оглед аргументацията в ТР № 178/30..І.1986 г. на ОСГК на ВС на НРБ по гр. дело № 150/85 г., че отменяване на нотариален акт може да претендира само действителния собственик на вещта, но не и третите лица, които са лишени от правен интерес за това, по необходимост следва, че в настоящия случай ВКС няма какво да тълкува, щом като преодоляването на определена правна несигурност и въобще на заплахите за стабилността на гражданския и търговския оборот, не би могло да се очаква посредством заобикаляне на установения в текста на чл. 15, ал. 2 ГПК /отм./ запрет „да се предявяват от свое име чужди права пред съд”.
Съгласно задължителните постановки по т. 3 на ТР № 1 от 19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК, но „по същия правен въпрос”. В атакуваните от ЕТ Ат. М. части въззивното решение на Силистренския ОС не противоречи на нито едно от трите цитирани от нея решения на ВКС, постановени при действието на ГПК /отм./. Ревандикационният иск на [фирма]-гр. Тутракан по чл. 108 ЗС е бил уважен, тъй като е било прието, че този търговец-ищец е надлежно легитимиран като собственик на процесното помещение с пространство от 24.64 кв.м. по силата на придобивна сделка от края на 2003 г., че същият имот е във фактическата власт на Ат. Ст. М., както и че към завеждане на иска последната се явява заварен наемател в имота по представен по делото договор без достоверна дата. С факта на подаване на исковата молба обаче, извършено на 19.ХІІ.2005 г., тази ЕТ е следвало да се счита надлежно предизвестена по реда на чл. 238 във вр. чл. 237, ал. 2, изр. 2-ро ЗЗД от страна на дружеството-ищец, поради което, след датата 20.І.2006 г., за М. липсва правно основание да упражнява фактическа власт върху процесното помещение. В атакуваната част по уважения ревандикационен иск на [фирма]-гр. Тутракан, така както и в частта за обезсилване на недопустимото първоинстанционно решение досежно отменяване на нотариалните актове, легитимиращи дружеството като собственик на горепосочения недвижим имот в града по седалището му, въззивното решение на Силистренския ОС не съдържа произнасяне досежно несамостоятелния характер на процесното помещение с площ от 24.64 кв.м., което да се отклонява от цитираните в изложението на М. други две решения на ВКС.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 13 на Силистренския окръжен съд, ГК, от 22.ІІІ.2010 г., постановено по гр. дело № 115/09 г.
И З П Р А ЩА делото на същия състав на Силистренския ОС за произнасяне по касационната жалба на [фирма]-гр. Тутракан като по постъпила в срок молба с правно основание по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 557 по описа за 2010 г.