4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
С., 28,02,2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седемнадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурор……………………..…………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 482 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 2422/10.ІІІ.2010 г. на Д. И. Д. от[населено място], област М., подадена против решение № 110 на С. апелативен съд, ГК, 1-и с-в от 11.ІІ.2010 г., постановено по гр. д. № 2352/09 г., с което – на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1-во ГПК – е било обезсилено първоинстанционното решение на М. ОС от 16.VІІ.09 г. по гр. дело № 41/2009 г. в частта, с която е бил уважен иск на настоящия касатор с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ, предявен срещу [фирма]– С. за сума в размер на 23 000 лв., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 1.ХІІ.2008 г.и до окончателното й изплащане, както и за присъждане на разноски в размер на 2 742 лева.
Оплакванията на касатора Д. са за необоснованост и за постановяване на обжалваното въззивно решение в нарушение на материалния закон, поради което той претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който застрахователят да бъде осъден „да заплати исковите суми така както са посочени в исковата молба, ведно с направените разноски по делото”.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в текста на жалбата му, касаторът Д. Ив. Д. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното решение САС се е произнесъл по процесуално- и материалноправни въпроси, решавани противоречиво от съдилищата в Р., като същите били такива от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: 1/ Представлява ли влязлата в сила присъда в частта й по уважен срещу подсъдимия-деликвент граждански иск за присъдено обезщетение за претърпени от ПТП неимуществени вреди, процесуална пречка да се предяви впоследствие пряк иск срещу застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ на основание задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, която този деликвент е имал към датата на процесното ПТП? 2/ Възможно ли е при установено неплащане от страна на осъдения пряк причинител на вредите от ПТП веднъж присъденото обезщетение да се претендира извънсъдебно от застрахователя по валидно сключен с осъдения деликвент договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” и може ли съответното застрахователно д-во „да преразглежда както основанието за плащане, така и присъдения размер” на това обезщетение. Във връзка с релевираната предпоставка по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът Д. се позовава на три решения и три определения на отделни състави от ГК и ТК на ВКС, а също и на едно влязло в сила решение на САС, както следва: 1/ Р. № 893/16.ХІ.2007 г. по гр.д. № 1124/06 г. на І-во г.о.; 2/ Р. № 22/1.ІV.2009 г. по т. д. № 328/08 г. на ІІ-ро т.о.; 3/ Р. № 238/20.VІ.2008 г. по т. д. № 924/08 г. на ІІ-ро т.о. и 4/ Опр. № 86/6.ІІ.2009 г. по ч. т. д. № 61/09 г. на ІІ-ро т.о.; 5/ Опр. № 273/22.V.2009 г. по т.д. № 370/09 г. на ІІ-ро т.о.; 6/ Опр. № 72/7.ХІ.2008 г. по т. д. № 328/08 г. на ІІ-ро т.о., както и 7/ Влязлото в сила Р. на САС от 9.VІ.2003 г. по гр. д. № 88/2003 г., постановено по реда на ГПК /отм./ по иск за парично вземане по търговско дело с цена на иска до 25 000 лв.
Ответното по касация [фирма]-С. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на Д. Ив. Д. от[населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Служебно известно на настоящия съдебен състав е обстоятелството, че[населено място] № 1/13.ІV.2010 г. на председателя на ВКС има образувано по описа на търговската колегия на същия тълкувателно дело № 1/2010 г. по следните два въпроса:
1./ При уважен иск срещу деликвента по чл. 45 ЗЗД,
допустим ли е пряк иск по чл. 407, ал. 1 /отм./ ТЗ от
увредения срещу застрахователя по застраховка
„гражданска отговорност”;
2./ Има ли решаващо значение плащането на сумата,
присъдена на основание чл. 45 ЗЗД за допустимостта или
евентуалната основателност на прекия иск срещу
застрахователя.
С оглед посоченото обстоятелство след допускане на касационно обжалване по релевираните от касатора Д. И. Д. от[населено място] правни въпроси, настоящето касационно пр-во ще следва да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК – до произнасянето на ОСТК на ВКС с тълкувателно решение по тълк. дело № 1/2010 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 110 на С. апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 11.ІІ.2010 г., постановено по гр. дело № 2352/09 г.
С П И Р А настоящето касационно производство до произнасянето на ОСТК на ВКС с тълкувателно решение по тълк. дело № 1/2010 г. по въпросите, по които е допуснато касационното обжалване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 482 по описа за 2010 г.