4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 148
С., 24,02,2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 72 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 10202/27.ХІІ.2010 г. на италианското [фирма], подадена против определение № 377 на Б. апелативен съд, ТК, от 7.ХІІ.2010 г., постановено по ч. т. д. № 280/2010 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на този търговец срещу определението на С. ОС от 8.ХІ.2010 г. за спиране на първоинстанционното производство по т.д. № 108/09 г. на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Единственото оплакване на дружеството-частен касатор е за незаконосъобразност на обжалваното определение на Б. апелативен съд, поради което се претендира касирането му.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, изготвено от процесуалния му представител по пълномощие, частният касатор [фирма] – И. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по процесуалноправния въпрос за преюдициалния характер на друго дело, чието решение щяло да е от значение за правилното решаване на спора по настоящето – но при липса на цялостен „субективен идентитет”, а и същият правен въпрос бил решаван противоречиво от съдилищата в страната ни. Частният касатор се позовава на две определения на отделни състави от ГК на ВКС (Опр. № 102/8.ІІІ.2010 г. по ч. гр. дело № 80/10 г., както и Опр. № 486/24.ІХ.2009 г.), а също и на определение на САС, ГК, 3-и с-в, от 27.ХІІ.2006 г. по ч. гр. дело № 2397/06 г., в което невярно е посочено, че то не подлежало на касационно обжалване.
Ответното по касация [фирма] –[населено място], [община] не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на изложеното в частната жалба на италианското д-во оплакване.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Б. апелативен съд, частната касационна жалба на италианското [фирма] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
По отношение представеното от частния касатор определение на САС от 27.ХІІ.2006 г., постановено по ч. гр. дело № 2397/06 г. липсват данни то да е влязло в сила, а е очевидно невярно отбелязването в диспозитивната му част, че то не подлежало на касационно обжалване /арг. за противното от задължителните за съдилищата в републиката постановки по т. 5 на ТР № 1/17.VІІ.2001 г. на ОСГТК на ВКС/. От друга страна, независимо, че Опр. № 486/24.ІХ.2009 г. на състав на ІІІ-то г.о. на ВКС по ч.гр. дело № 491/09 г. е постановено в пр-во по чл. 274, ал. 2 ГПК, а не в производство като настоящето – по чл.274, ал. 3, т. 1 ГПК, този съдебен акт, заедно с постановеното от състав на ВКС, ГК, Второ отделение Опр. № 102/8.ІІІ.2010 г. по ч. гр. дело № 80/2010 г., не представляват „практика на ВКС”, съобразно разяснението на това понятие по т. 2 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г. Поради това преценката за допустимост на касационния контрол в случая се свежда до това налице ли е предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК и по същество се налага отрицателният отговор.
Тези две определения на отделни състави от ГК на ВКС се отнасят до идентична хипотеза на висящ спор – този по гр. дело № 3996/08 г. по описа на СГС, който низовите съдилища неправилно /незаконосъобразно/ са счели преюдициален спрямо предмета на спрените пред тях искови производства. Ключовата констатация и в двете определения на ВКС е за това, че субективните предели на влязло в сила бъдещо решение по горецитираното дело на СГС не биха се разпрострели по отношение на страните по процесните две спрени дела, висящи съответно в СРС и в СГС, тъй като напълно е липсвало съвпадане между страните по всяко от тях и тези по гр.д. № 3996/08 г. на СГС.. Изрично в постановеното от състав на ВКС по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК определение е било прието, че ако релевираният правен въпрос е този за законосъобразността на спиране на дело заради друго висящо производство, което се развива между различни страни и затова страните по настоящето дело няма да са обвързани от силата на пресъдено нещо, то неотносимо към преценка за наличието на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК е всяко подобно разрешение, в което обаче е налице идентичност дори в една от страните по двете дела.
В настоящия случай идентичност е налице и спрямо двете противопоставени в споровете страни: италианският търговец-ищец [фирма] и ответното [фирма], т.е. не се касае за противоречиво разрешаване в практиката на съдилищата в Р. на един и същи процесуалноправен въпрос. С оглед изложеното, тъй като не е било надлежно обосновано приложно поле на частното касационно обжалване, достъпът на атакуваното въззивно определение до факултативно осъществявания от ВКС инстанционен контрол ще следва да бъде отказан.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 377 на Б. апелативен съд, ТК, от 7.ХІІ.2010 г., постановено по ч. т. дело № 280/10 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2