Определение №713 от 15.11.2011 по търг. дело №145/145 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

2

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 713

С., 15,11,2011 година

Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 7 ноември две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков

при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 145 /2011 год.

Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О.-П. против въззивно решение № 522/12.11.2010 г. по в.гр.д. № 710/2010 г. на Пазарджишки ОС в частта, с която по същество касаторът е осъден да заплати на ЕТ Н.-Д.Ч. – [населено място] на основание чл.92 ЗЗД сумата 19 250.60 лв. неустойка по чл.23 на договора от 28.07.2009 г., както и 1 200 лв. разноски.
Ответникът по касационната жалба ЕТ е подал отговор, че не е налице хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, като претендира за разноски.
В приложение, вместо изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, се твърди, че въпросът: Допустимо ли е да се претендира неустойка на основание едностранното прекратяване на едни вече прекратен, поради изтичане на срока и изпълнение договор?, бил от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Отговорът на така формулирания, макар и непрецизно, въпрос е еднозначен и затова не попада в единствено релевираното от касатора основание по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, съобразно приетото в т.4 на ТР 1/2009 ОСГТК.
В случая въпросът е по-скоро фактически, а не правен, защото решението се основава на тълкуване съдържанието на разпоредбата на чл.23 от договора, а това е фактически въпрос. Отделно от това, следва да се има предвид, че не винаги претенцията за неустойка е акцесорен иск, както твърди касаторът. Ищецът е прекратил договора, поради неизпълнение от другата страна, и един месец след това е предявил иска за неустойка, чийто размер е редуциран от съда поради частично изпълнение.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78 ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:

Не допуска касационно обжалване на решение № 522/12.11.2010 г. по в.гр.д. № 710/2010 г. на Пазарджишки ОС в обжалваната част.
Осъжда О.-П. да заплати на ЕТ Н.-Д.Ч. – [населено място] сумата 1 000 лв. разноски по това производство.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top