4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 564
С., 11,07,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четиринадесети май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………….………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. дело № 841 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 5629/13.VІ.2011 г. на [фирма]-гр. П., подадена против въззивното решение № 224 на Плевенския ОС, ГК, 3-и с-в, от 29.ІV.2011 г., постановено по гр. дело № 53/2011 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 2069 на РС-Плевен от 17.ХІ.2010 г. по гр. д. № 5019/2010 г. С последното, на основание чл. 422 ГПК, е било признато за установено по отношение на този търговец, че той дължи на [фирма] – С., понастоящем с фирмено наименование „Н. Б. Г.”, сума в размер на 17 886.16 лв., представляваща неизплатена лицензионна такса по договор № 227/1.І.2008 г. за кабелно разпространение на каналите „Д.”, „Д. Ф.”, „Д.`2” и „М.” за периода от м. май 2008 г. до м.април 2010 г., мораторна лихва върху тази главница в размер на 2 038.10 лв. за периода от 25.ІV.2008 г. и до 31.ІІІ.2010 г. и ведно със законната лихва върху главницата, считано от заявлението по чл. 410 ГПК /6.ІV.2010 г./ и до окончателното й изплащане, за които суми е била издадена заповед за изпълнение № 1721/19.ІV.2010 г. в заповедно пр-во по ч. гр. дело № 2159/2010 г. по описа на РС-Плевен.
Оплакванията на д-вото касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното решение при допуснато от състава на Плевенския ОС съществено нарушаване на процесуални правила, изразено в отказ на въззивната инстанция да приобщи към доказателствата по делото договор, чиито предмет била „продажбата на същия ТВ продукт, от същия търговец /ищеца/ и на същия пазар, но на друга фирма като нас”. Поради това се претендира отменяването на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане в ОС-Плевен.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК д-вото касатор „С-Н.”-гр. П. обосновава приложно поле на касационния контрол с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение Плевенският ОС се е произнесъл по материално- и процесуалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, както следва: 1/ Нищожна ли е поради противоречието й със закона /З./ клауза в сключен между страните по спора договор, определяща размера на дължимата лицензионна такса, когато собственикът на предоставените за възмездно разпространение канали сключва аналогични договори и с други кабелни оператори, които са конкуренти на същата територия; 2/ Необходимо ли е, като предварително условие, да са налице доказателства за повдигнат спор на същото основание по реда на З., за да бъде уважено доказателствено искане за събиране на доказателства в подкрепа на такова възражение за нищожност на договорната клауза относно размера на лицензионната такса.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма] – С., чието ново фирмено наименование понастоящем е „Н. Б. Г.”, писмено е възразило както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Плевенския ОС, касационната жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление в същия град ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІV2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение би бил от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството или обществените условия, а за развитие на правото: когато законите са непълни неясни или противоречиви – така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В процесния случай обаче, касаторът [фирма] не навежда доводи в нито един от аспектите на това общо основание за допустимост на касационното обжалване по т. 3 та чл. 280, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 224 на Плевенския окръжен съд, ГК, 3-и с-в, от 29.ІV.2011 г., постановено по гр. дело № 53/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2