4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 285
С., 09,04,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на пети март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №477/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение № 300 от 18.01.2011 г. по гр.д. № 12297/2009 г. на Софийски градски съд .
Ответникът по касация- А. Я. С. е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е възпроизвел текста на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.Посочил е, че с решението си съдът бил допуснал съществени процесуални нарушения, като е доразвил оплакването си за това, че състава не обсъдил всички събрани доказателства и доводите на страните.Посочено е, че процесуалноправния въпрос от значение за правилността на решението бил.: „ може ли съдът да игнорира част от събраните по делото доказателства при формиране на правните си изводи и постановяване на решението”. В тази връзка е заявено лаконично, че съдът в противоречие с ТР №1/01г. на ОСГК на ВКС не мотивирал своето решение, не извършил самостоятелна преценка на всички доказателства, игнорирал част от тях и се произнесъл по неизяснено дело в противоречие с ПП №1/53г. Като материалноправен въпрос е формулирано: „ При иск за застрахователно обезщетение по чл.226, ал.1 КЗ, при увредени повече от едно лице, обвързан ли е съдът със застрахователната сума по договора, съгласно чл.267, ал.3 КЗ или съдът е свободен да присъди обезщетение над застрахователната сума – лимита по полицата само съобразно критериите на чл.52 ЗЗД.” Сочено е противоречие при разрешаване на този въпрос с решение на ВКС, постановено по чл.290, ГПК.Направен е и довод, че във връзка с приетото за дължимост на лихвата, решението противоречи на решение №220/08г. на ВКС, ІІ т.о., постановено по реда на чл.218а ГПК / отм./ във връзка с прилагане на погасителната давност.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Поставените въпроси, дори и да се приемат за релевантни, въпреки, че не са обвързани от конкретните мотиви на въззивния съд, като са поставени общо и в контекста на поддържаното от страната становище по спора, съставляват само установяване на наличие на общото основание за допускане на касационно обжалване.
Касаторът е поддържал, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Това основание, предполага обосноваване от негова страна, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен конкретно поставен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК на ВКС на РБ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочена от касатора конкретна задължителна практика и излагане на доводи, свързани с наличие на такова противоречие при установен фактически идентитет на хипотезите. В случая, страната не е развила конкретни доводи, а е направила оплакване за неправилност на изводите на съда, основани на нейното становище по иска и изразяващи недоволство от постановения резултат, но неотносими към цитираното основание. Този извод произтича и от фактически неверния довод за това, че съдът не е мотивирал решението си, тъй като съставът на САС е изложил мотиви, извършил е самостоятелна преценка на счетени за относими от него доказателства. Ирелевантно по повдигнатия процесуален въпрос е ПП№1/53г. поради това, че е относимо към отменен процесуален ред. Поставеният от касатора материалноправен въпрос също не е съобразен с решаващите мотиви на въззивния съд, който е разгледал направеното за първи път пред него оплакване на застрахователя – въззивник в производството, че с оглед броя на увредените лица може да бъде надхвърлен лимита на полицата.В тази връзка решаващият състав е мотивирал, че предявения иск по чл.407 ТЗ/отм./ е основателен до размер на 15000лв. ,тъй като този размер не надхвърля лимита по чл.9, ал.1, т.1 пр.2-ро по отменената Наредба и че сборът от присъдените и заплатени обезщетения не надхвърля лимита на застрахователната полица. Спрямо този решаващ извод страната не е поставила въпрос, а при така очертаната фактическа обстановка ирелевантно е решението на ВКС, формиращо задължителна практика по въпроса – по иск за обезщетение по чл.226, ал.1 КЗ, при увредени повече от едно лица, обвързан ли е съдът със застрахователната сума по договора ..” или може да присъди обезщетенията само по критериите на чл.52 ЗЗД и над застрахователната сума. С оглед приетото от състава на въззивният съд се установява, че двете решения са в съответствие по този въпрос т.е. не е налице противоречие обосноваващо приложно поле на касационно обжалване. Казуалната практика по същия въпрос е без правно значение, след като е налице задължителна, формирана по чл.290 ГПК. Не обосновава довод за приложно поле на касационно обжалване и поставения въпрос във връзка с направеното възражение за погасяване претенцията за лихва по давност, тъй като с цитираното решение на ВКС не е разрешен въпроса, поставен от касатора и свързан с увеличението на претенцията по реда на чл.116 ГПК / отм./. Доколкото по отношение на общите изводи за началната дължимост на лихвата не е прието нещо различно от въззивния състав, то и не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 300 от 18.01.2011 г. по гр.д. № 12297/2009 г. на Софийски градски съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: