3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 80
София, 06,02,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на пети декември през две хиляди и единадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………….…………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 207 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместната касационна жалба с вх. № 10388/19.ХІ.2010 г. на Г. И. Д. и Й. В. Д. – двамата от [населено място] село, [община], област П. подадена против онази част от решение № 781 на Софийския апелативен съд, ГК, 8-и с-в, от 25.Х.2010 г., постановено по гр. дело № 398/2010 г., с която – като неоснователни и недоказани – са били отхвърлени за разликата над 25 000 лв. и до предявения им по делото размер от по 30 000 лв. преките им искове с правно основание по чл. 407, ал. 1 (отм.) ТЗ, водени срещу ответното застрахователно д-во [фирма]-София.
Оплакванията на касаторите Г. и Й. Д. в атакуваната отхвърлителна част на въззивното решение са за необоснованост и постановяването му в нарушение както на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това те претендират частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който исковете им по чл. 407, ал. 1 (отм.) ТЗ срещу застрахователя за репариране на неимуществени вреди от загубата на техния син в резултат на настъпилото на 16.І.2004 г. ПТП да бъдат уважени изцяло /в предявените по делото размери/, като на всеки бъде присъдено допълнително обезщетение от по 5 000 лв. Инвокирани са доводи, че по този начин би се стигнало до отстраняване на допусната към тях от страна на въззивната инстанция голяма несправедливост.
В изложението си по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, изготвено от процесуалния им представител по пълномощие, Д. обосновават приложно поле на касационното обжалване с това, че в случая те правели „възражение за неправилното прилагане на чл. 52 ЗЗД”, понеже присъденото им застрахователно обезщетение „не контактува” с действителните техни неимуществени вреди и се явявало занижено, а в обжалваната негова отхвърлителна част въззивното решение било постановено в противоречие с друго /№ 603/ решение на САС, ГК, 4-и с-в от 9 юни 2009 г. по гр. дело № 209/09 г., след текста на което обаче липсва отбелязване то да е влязло в сила.
Ответното по касация застрахователно д-во [фирма]-София не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на постановеното от САС решение в атакуваната от Д. негова отхвърлителна част.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, настоящата съвместна касационна жалба на Г. И. Д. и Й. В. Д. от [населено място] село, Р. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълк. решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело /бил той материално- или процесуалноправен/, който е бил разрешен в обжалваното въззивно решение. А това винаги е този въпрос, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция. Върховният касационен съд не само не е задължен, но и не може да извежда същия правен въпрос от изложението към касационната жалба, нито от твърденията на подателя й или от там навеждани от него факти и обстоятелства. Непосочването на релевантния правен въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, докато което и да е трите касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК не може да се интерпретира и като основание за допустимост на касационния контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 781 на Софийския апелативен съд, ГК, 8-и с-в, от 25.Х.2010 г., постановено по гр. дело № 398/2010 г. В ЧАСТТА МУ, с която за разликата над 25 000 лв. и до предявените им по делото размери от по 30 000 лв., като неоснователни и недоказани, са били отхвърлени преките искове на Г. И. Д. и Й. В. Д. срещу ответното застрахователно д-во [фирма] – София по чл. 407, ал. 1 (отм.) ТЗ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. д. № 207 по описа за 2011 г.