О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 373
С., 29,05,2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Н. ХИТРОВ
ч. т. дело № 2403/2013 година:
Производството е по чл. 282, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по молбата на [фирма], [населено място] за спиране изпълнението на постановеното от Шуменски окръжен съд въззивно решение от 11.03.2013 г. по в. т. д. № 295/2012 г., с което се потвърждава решение № 145 от 17.02.2012 г. по гр. д. № 188/2011 г. на Шуменски районен съд, в обжалваната част, с която молителят е осъден да заплати на И. Н. Б., [населено място] сумата от 23 888 лева, заявена като частичен иск и представляваща част от остатъчна дължима сума от 48 888 лева, представляваща възнаграждение въз основа на сключен на 13.08.2008 г. между страните договор за изработка, озаглавен „договор за проектантска услуга”, ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата от 23 888 лева, считано от 18.01.2011 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 533.44 лева представляваща мораторно обезщетение, изчислено върху сумата от 23 888 лева, считано от 01.11.2010 г. до предявяване на исковата молба, както и сумата от 1 860 лева съдебни разноски съразмерно с уважената част от исковете.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение като съобрази данните по делото намира, че при така представените доказателства молбата за спиране следва да бъде уважена.
От молителя е подадена касационна жалба с вх. № 2584/07.05.2013 г. по описа на Шуменски окръжен съд срещу постановеното от Шуменски окръжен съд въззивно решение от 11.03.2013 г. по в. т. д. № 295/2012 г., която е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и касае съдебен акт, подлежащ на касационен контрол.
Спиране изпълнението на въззивното решение в разглежданата законова хипотеза е обусловено освен от допустимостта на подадената срещу същото касационна жалба и от задължението на молителя да предостави надлежно обезпечение, което съгласно императивно разпореденото от чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК е равно на присъдената парична сума. По сметка на Върховен касационен съд е внесено обезпечение в размер на 30 175.44 лв. (тридесет хиляди сто седемдесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки), постъпило по сметка на ВКС за обезпечения на 20.05.2013 г. /приложена е служебна бележка от главен счетоводител/. Тази сума включва присъдената главница в размер на 23 888 лева, лихвата за забава за периода 18.01.2011 г. до 20.05.2013 г. в размер на 5 754 лева и мораторната лихва за периода 01.11.2010 г. до 18.01.2011 г. в размер на 533.44 лева. Това обосновава правен извод, че в случая са налице предпоставките на закона да бъде уважено исканото от молителя за спиране на изпълнението относно присъдената сума в размер на 30 175.44 лв. (тридесет хиляди сто седемдесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки).
Водим от горното Върховният касационен съд, ТК – първо отделение
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА изпълнението на невлязло в сила въззивно решение от 11.03.2013 г. по в. т. д. № 295/2012 г. на Шуменски окръжен съд.
Препис от определението да се връчи на молителя [фирма], [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: