3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 407
С., 27,05,2014година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на седми май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 3545/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение №131 от 17.05.2013 г. по т.д. №662/2012 г. на Варненски апелативен съд.
Ответникът по касация – [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е заявил, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Поставил е като първи въпросът – „ Само с исковата молба ли е допустимо предявяването на съединени за общо разглеждане искови претенции или това е възможно да се постигне и с допълнителната искова молба по чл.372, ал.2 ГПК”. Посочено е противоречие с решение № 226/12г. на ВКС, ІІ т.о. , с което било прието, че съединяването и изменението на искове било допустимо при условията на чл.116 и чл.117 ГПК/ отм./. Страната е изложила своето разбиране за идентичност на изменението на иск с последващото обективно съединяване на искове., като е посочила, че неправилно съдът се е позовал на практика на ВКС, очертаваща изключенията, свързани с процесуална възможност за въвеждане на нови искове по вече образувано производство и с което изрично е прието, че въвеждането на нов обективно съединен осъдителен иск по реда на чл.272, ал.2 ГПК е недопустимо.Страната е посочила, че тази практика била незадължителна, понеже акта, който я обективира бил постановен по чл.274, ал.2 ГПК.Поставила е въпроса – „ Дали предвиденото в хипотезата на чл.272,ал.2 ГПК изменение на иска, изключва последващото обективно съединяване на иск със същите страни, същия петитум но с ново основание”.Сочено е противоречие с определение на ВКС, обосноваващо, според страната процесуалната възможност за изменение на иска по реда на чл.272, ал.1 ГПК.
С атакуваното решение въззивният съд е приел, че по делото липсва предявен евентуален иск на соченото от страната правно основание – чл.45 ЗЗД, тъй като не са изложени обстоятелства, които да го обосновават, а с допълнителната искова молба по спора за първи път се навеждат твърдения, че исковата претенция за обезщетение на вредите по товара се базира не само на неизпълнение на договорно задължение, но и на непозволено увреждане по смисъла на чл.45 ЗЗД. Съдът е изложил мотиви относно съдържанието на нормата на чл.372 , ал.2 ГПК, като е направил извод, че с оглед изчерпателно посочените възможности, по този ред не може да бъде предявен нов иск. Посочено е и това, че докладът по чл.146 ГПК / с който първостепенния съд е извършил преценка, че е сезиран и с иск по чл.45 ЗЗД/ не обвързва преценката на въззивния съд относно предмета на спор. Направен е извод, че с оглед изложеното съдът не е сезиран валидно с евентуално предявен иск по чл.45 ЗЗД и не дължи произнасяне по него.С оглед тези решаващи мотиви, касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Дори и да се приемат за релевантни неговите въпроси, въпреки че съответстват повече на защитната му теза, а не на приетото от въззивния съд, то поставянето им не изчерпва решаващите изводи на съда, тъй като не променя решаващия извод , че заявеното с допълнителна искова молба не може да бъде прието като валидно предявен иск- съдържащ както обстоятелствена част, така и петитум. В тази връзка фактически дори не е въведено и искане за евентуалното разглеждане на такъв иск.
И по въпроса поставен, от касатора относно възможността за последващо съединяване на иск с допълнителната искова молба, страната не обосновава допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т1-3 ГПК, тъй като цитираната съдебна практика не третира поставените от страната въпроси в контекста на разглеждането им от въззивния съд- така например с решение №226/12г., състав на ВКС, ІІ т.о. е направил решаващ извод за това, че с уточняваща молба ищецът е разширил предмета на делото чрез добавяне на нова страна, но при запазване на заявените с първоначалната искова молба основание и петитум – точно това е приел и въззивния съд, като е очертавал възможностите за предявяване на нов иск по реда на чл.372, ал.2 ГПК. Определение №932/10г. на ВКС, І т.о касае възможността на ищеца да поясни и допълни първоначално предявения иск, респективно да го измени по реда на чл.372 ГПК и е постановено по въпроса за това, дали първостепенния съд разполага с правомощие да се произнесе по допустимостта на предявения иск и в производство по търговски спорове преди да са разменени книжата. Освен това с него е разгледан въпроса относно допустимостта да бъде предявен по съдебен ред иск за разваляне на договор за доставка. Тези изводи нито влизат в противоречие с обжалвани съдебен акт, нито са относими към него.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №131 от 17.05.2013 г. по т.д. №662/2012 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: