3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 862
С.,21,11,2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. дело № 2876/2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. А. Н., [населено място] срещу определение № 625 от 02.10.2013 г. по в. ч. т. д. № 570/2013 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1812 от 29.04.2013 г. по т. д. № 1897/2012 г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на Д. Н. за освобождаване от заплащане на държавна такса по въззивна жалба срещу решението, постановено по т. д. № 1897/2012 г. на ВОС.
Частният жалбоподател счита постановеното определение за неправилно. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а като значим за изхода на делото е поставен въпроса дали следва да се съобразяват конкретните обстоятелства при искане по чл. 83, ал. 2 ГПК и по конкретно това, че притежаваните недвижими имоти са възбранени, а банковите сметки и вземанията – запорирани. Твърди се, че постановеното въззивно определение противоречи на определение № 529/07.11.2013 г. по ч. гр. д. № 6592/2013 г. на ВКС, I г. о.
Ответникът по частната жалба [фирма] – Г., [населено място], чрез клона си „А. Б. – К. България”, [населено място] оспорва частната касационна жалба и счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на постановеното определение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и становището на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
В обжалваното пред настоящата инстанция определение, съставът на въззивния съд е приел, че в конкретния случай не са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване на Д. Н. от внасяне на държавна такса, тъй като молителят притежава значително недвижимо имущество, и макар част от него да е ипотекирано, това не пречи да събира граждански плодове от него. Също така е приел, че Н. има участие в търговски дружества, и въпреки, че притежаваните от него дялове са предмет на наложен запор, това не възпрепятства упражняването на имуществените му права като съдружник, вкл. и правото му на дивидент.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е обвързано от произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
Не е налице противоречие от задължителната практика на ВКС по приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК, обективирана в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК определение № 529 от 07.11.2013 г. по ч. гр. д. № 6592/2013 г. на I г. о. В определението е прието, че преценката за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК се извършва на основание примерно изброени критерии: доходи, имуществено състояние, установено с декларация, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст. Тези критерии не могат да обхванат всички житейски хипотези, поради което те не са изброени изчерпателно. Затова законодателя е посочил в т. 7 на чл. 83, ал. 2 ГПК като критерии и „други констатирани обстоятелства“.
В случая съдът е направил конкретна преценка на конкретни „други обстоятелства”, които са фактически и не могат да обусловят противоречие с цитираното определение на ВКС.
С оглед представената пред въззивната инстанция декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК, съдът е приел, че Д. Н. притежава ипотекирани имоти – т. 4 и т. 11, и въпреки наличието на ипотечно задължение това не препятства събирането на граждански плодове от тях, имотът в т. 5 от декларацията пък е свободен от вещни тежести и може да бъде предмет на разпоредителни сделки и действия на управление от собственика. Също така въззивният съд е преценил, че Н. има възможност да упражнява имуществените си права като съдружник в посочените търговски дружества – и по конкретно правото на дивидент, въпреки че е наложен запор върху дружествените му дялове.
Поради гореизложеното, настоящият състав счита, че обжалваното определение на Варненски апелативен съд не е постановено в противоречие със закона и посочената по-горе съдебна практика и не следва да се допуска до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 625 от 02.10.2013 г. по в. ч. т. д. № 570/2013 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: