4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 869
С., 17,11,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №604/2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Т. С. К. от [населено място] против решение №265 от 09.10.2013 г. по т.д. № 429/2013 г. на Варненски апелативен съд .
Ответникът по касационната жалба-З. [фирма] – [населено място], чрез пълномощника си юрк. В. М. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поставил въпросът – „ В застрахователното покритие на задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”/ЗЗТО/ включва ли се отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди вследствие на притежаването или използването на МПС, настъпили не по време на движение на същото и следва ли да се ангажира отговорността на застрахователя по задължителната застраховка „ гражданска отговорност”на автомобилистите спрямо трети лица за вреди, свързани с притежаването и/ или използването на МПС, когато водачът на застрахованото МПС след спиране на МПС причинява вреди на пешеходец, чрез отваряне врата на автомобила”.Тези въпроси са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, с оглед решаващия мотив на въззивния съд,свързан с приетото за неоснователност на иска срещу застрахователя, тъй като причинените на ищцата по спора – сега касатор, вреди, не са вследствие на движението и управлението на МПС, а са причинени от непредпазливи действия на водача при отваряне вратата на автомобила след като МПС е спряло.В тази връзка е прието, че застраховката „гражданска отговорност” не покрива този риск. Разгледан е евентуалния иск – срещу деликвента, който с оглед наличие на предпоставките по чл.45 ЗЗД е приет за частично основателен.
Въпреки че е поставила релевантен въпрос, касаторът К. не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК, с оглед неустановеност на сочения допълнителен критерий. Страната е поддържала, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК,като е сочила противоречие / на решението/ с решение по гр.д. 1702/10г. на Районен съд – Кърджали и решение по гр.д. №246/08г. на Русенски окръжен съд.Извън това, че решението на Кърджалийски районен съд е постановено при пълна липса на фактически идентитет с обжалваното решение, с оглед съвсем различна фактическа обстановка- на осъществено ПТП чрез отваряне на странична врата от водача, който удря насрещно движещия се автомобил, то и това решение като неприсъствено не формира съдебна практика. Неотносимо като фактическа обстановка и също така при липса на фактически идентитет а оттам и липса на такъв по разгледаните правни въпроси е и вторият цитиран съдебен акт – решение на ОС – Русе – със същото отново е разглеждано ПТП,в което единия участник е бил велосипедист, предприел маневра на заобикаляне на спряло МПС, при която не е успял да избегне сблъсъка с отворената врата на автомобила. С оглед изложеното, касаторът не обоснована наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.Страната общо е посочила, че било налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК без да обоснове доводи в тази насока, а освен това в противоречие с посоченото е поддържала наличие и на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК без да съобрази, че твърди установена задължителна практика по въпроса, която изключва приложение на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.По основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК касаторът е поддържала противоречие с решение №15/12г. на ВКС , І т.о. С това решение, обаче е формирана задължителна за съдилищата практика по въпроса- „ Застрахователното покритие на застраховката гражданска отговорност включва ли в обема си случите при които увреждането на третото лице е настъпило в резултат на безвиновното поведение на водача на МПС по смисъла на чл.257 и чл.267 КЗ и чл.50 ЗЗД или включва само случаите когато е налице деликт.” , като отново този въпрос е поставен при прието и третирано от съответните органи като ПТП, събитие от което са произтекли вреди.Или, поради това, а и тъй като не съдържа отговор на поставените от касатора въпроси, същото е ирелевантно за установяване на поддържаното основание.
Касаторът е поставила въпроса – „ За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД следва ли да има причинна връзка между поведението на пострадалото лице и настъпилия вредоносен резултат”.Така поставен въпросът е общ и хипотетичен и не е свързан с конкретен правен извод на съда обусловил обжалвания резултат, поради което и не обосновава наличие на общо основание по чл.280, ал.1 ГПК.Липсва и соченото от касатора отклонение от установеното с ПП ВС № 17/63, че такава причинна връзка е необходима, доколкото въззивният съд не е приел, че такава връзка не следва да се установява, а тъкмо обратното обосновавал е във връзка с поведението на пострадалата с оглед установените фактически данни, именно такава причинна връзка. Правилността на тези изводи не е предмет на настоящето производство, а се разглежда само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Без правно значение е и направеното оплакване за неправилност на решението,което е неотносимо към производството по чл.288, тъй като се квалифицира по чл.281 ГПК.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №265 от 09.10.2013 г. по т.д. № 429/2013 г. на Варненски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: