3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
С., 04,02,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1904/2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЕТ „Н. Г. – [населено място] против решение №335 от 02.03.2012 г. по т.д. № 3270/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касационната жалба- [фирма] / н/ – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.На същото становище е третото лице помагач на страната на ищеца – [фирма] – [населено място].
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С представеното към касационната жалба, първоначално изложение,касаторът лаконично е заявил, че с решението въззивния съд не се е произнесъл по „съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, чиято същност се свежда до това допустим ли е настоящия процес”. Възпроизведен е и текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като други доводи не са изложени. В резултат на проведено производство по чл.285 ГПК, страната е представила допълнително изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК,в което е развила единствено довод за това, че с оглед „изменението на чл. 646,ал.2, т.1 ТЗ исковата молба била недопустима”, поради това, че иска можел да бъде предявен в едногодишен срок. Посочено е още, че измененията на ТЗ дават възможност на ищците да оттеглят исковете си по висящи производства по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ и чл.647 ТЗ, независимо от фазата, в която се намира производството. Направено е искане, поради това да бъде отменено решението, както и да се присъдят разноски.Други доводи не са развити.
Доколкото, макар и без връзка с разглеждания правен спор е направен довод за недопустимост на произнасянето на въззивния съд, настоящата инстанция следва да го разгледа поради това, че недопустимостта на съдебния акт формира самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване- арг. т.1 ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/09г. Касаторът е посочил, че с оглед изменението на чл.646 , ал.2 , т.1 ТЗ предявената „искова молба била процесуално недопустима”. Доводът е правно необоснован, тъй като иска предявен срещу едноличния търговец е с правно основание чл.55, ал.1 ГПК. Искът по чл.646, ал.1, т.2 ТЗ е бил уважен с влязлото в сила решение по т.д. № 704/08г. на СГС, поради което и всички доводи по тази претенция са правно неотносими към разглеждания спор и в тази връзка не могат да обосноват и поддържаната от страната недопустимост.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, посочено от касатора като текст, изисква обосноваване от тяхна страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на нормата, нито разглеждането на неотносими доводи към иск, който не е предмет на разглеждане. Страната не е поставила правен въпрос, нито е сочила доводи съобразени с така очертаната дефинитивност на основанието, поради което и не обосновава валиден довод за допускане на касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №335 от 02.03.2012 г. по т.д. № 3270/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: