4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 258
[населено място] ,03,04,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на десети март , през две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 3362 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение от 07.05.2013 год. по т.д.№ 156 / 2013 год. на Шуменски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 95/ 07.02.2013 год. по гр.д. № 2983/2012 год. на Шуменски районен съд.С последното е отхвърлен предявеният от касатора против Д. Ц., по реда на чл.422 ал.1 ГПК,иск с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК,за установяване вземане на ищеца към ответника, в размер на 18 300 лева, на основание запис на заповед от 10.05.2012 год., за което касаторът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 т.9 ГПК – № 1057 / 30.05.2012 год. по ч.гр.д.№ 1797 / 2012 год. на Шуменски районен съд. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение , като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 65 вр. с чл.87 ал.2 ЗЗД и като необосновано относно извода за неточно изпълнение, а не пълно неизпълнение, предвид съществено разминаване между възложените характеристики на вещта и действително престираната . Касаторът намира въззивното решение противоречащо на чл.65 ал.1 ЗЗД , която норма изключва задължение на кредитора да получи нещо различно от уговореното,тъй като се отрича правото на ищеца да развали сключения с ответника договор за доставка на специализиран камион – животновоз, предвид разминаване в поръчаните и действителни съществени характеристики на вещта , като годината му на производство / първа регистрация /, пробег, период на валидност на последен технически преглед на автомобила. Оспорвал е правилността на мотивите на първоинстанционното решение, по приложението на чл. 282 ЗЗД, които не са споделени в мотивите на въззивното решение , вкл. чрез препращане по чл. 272 ГПК.
Ответната страна – Д. Ц. – не е заявила становище по касационната жалба .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Ищецът е предявил иск за установяване на вземане, основано на запис на заповед,като не въвежда с исковата молба каузално правоотношение , в обезпечение на което същата е издадена . Такова възражение – обезпечаване задълженията му по сключен договор за услуга от 10.05.2012 год. – е въвел ответникът, без ищецът да го оспорва . Следователно , както е приел и въззивният съд, безспорно между същите е обстоятелството, че запис на заповед от 10.05.2012 год. е издаден с обезпечителна функция на вземане на ищеца от ответника, за сума в размер на 18 300 лева, съгласно т.7 / „ Неустойки „ / по сключен между същите писмен договор от същата дата , наименован за услуга . Предмет на договора е възложено от ищеца на ответника закупуване от чужбина и доставяне на специализиран камион- животновоз , с характеристики съгласно изпратена от трето лице оферта , вкл. снимка на автомобила. Ответникът е твърдял, че предвид невъзможност за закупуването на конкретния автомобил са постигнали съгласие за закупуване на друг такъв, за който ищецът твърди , че е възложил идентичност в спорните характеристики – година на производство / първа регистрация / , пробег и период на валидност на последен техническия преглед. Именно по отношение същите, ищецът твърди неизпълнение на ответника , с оглед характеристиките на доставения от последния автомобил , на което основание твърди упражнено право на разваляне на договора и връщане на платената цена от 18 300 лева, на основание чл.88 ал.1 вр. с чл. 87 ал.2 ЗЗД.
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че със сключването на договор за закупуването на автомобила , чрез изпълнителя – ответник, но действал при условията на чл. 292 ал.1 ЗЗД / като пълномощник / – сключил договора с продавача от името и за сметка на доверителя , е налице изпълнение , макар и неточно, което не предоставя последваща възможност за разваляне на договора за поръчка , тъй като не са налице предпоставките за това, предвидени от чл. 87 ал.2 ЗЗД. Предвид обективното приключване на на изпълнението съдът е счел неотносим довода за неговата безполезност, изхождайки от правното основание на вземането на ищеца /за връщане на даденото на отпаднало основание , а не в обезщетяване на лошо , неточно , но вече осъществено изпълнение , вкл. с оглед последиците на покупко-продажбата , съгласно чл. 292 ал.1 ЗЗД настъпващи директно за доверителя /.
В изложението по чл. 280 ал.1 ГПК касаторът е поставил въпрос, който фактологически изчерпва предмета на спора , а именно : Осъществяването на поръчката, при съществено отклонение на довереника , без получено съгласие от доверителя, когато такова е могло да бъде взето , което отклонение е уронило интересите на доверителя, предвид доставянето на вещ със съществено отклонение от характеристиките на поръчаната , предпоставя ли извод, че е налице изпълнение,само по себе си изключващо право на разваляне на договора от страна на доверителя или предпоставя извод за пълно неизпълнение , предпоставящо право на разваляне по реда на чл. 87 ал.2 ЗЗД , в хипотезата на „ невъзможност на изпълнението „ , доколкото предоставената за закупуването на вещта сума е вече потребена ? Въпросът е поставен в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК,предвид противоречие на въззивното решение с решение от 21.11.2012 год. по гр.д.№ 972 / 2012 год. на Димитровградски районен съд, потвърдено с решение от 12.04.2013 год. по гр.д. № 110 / 2013 год. на Хасковски окръжен съд , недопуснато до касационно обжалване с определение № 11 / 06.01.2014 год. по гр.д.№ 4860 / 2013 год. на ІІІ г.о. ВКС . В евентуалност е формално посочена хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Въпросът, включва предпоставки, по които въззивният съд не е споделил мотиви , като приложението на чл.282 ЗЗД, на което се е позовал само първоинстанционния съд, както и относно наличието на такова съществено отклонение от характеристиките на поръчаното, на практика приравняващо изпълнението на пълно неизпълнение. Напротив, формиран е извода , че недоказване пълната безполезност на придобитата вещ изключва предпоставките за разваляне на договора и връщане на всичко предоставено в изпълнение на поръчката. Следователно, така формулиран по начало въпросът е ирелевантен – въззивният съд не е приел пълно неизпълнение , а неточно изпълнение, за обезщетяване на което не е изключил отговорност на довереника , доколкото е съобразил и се е произнасял по обезпечителната функция на записа на заповед само по отношение връщане на даденото на отпаднало основание – както следва да се тълкува уговорена , не и на обезщетяване на вреди от неточното изпълнение / чл.82 вр. с чл.79 ЗЗД / . В тази връзка следва да се съобрази и конкретната хипотеза на сключен договор за покупко – продажба на вещта – чрез довереника , но в качеството му на пълномощник, от името и за сметка на купувача – ищец, с последиците на чл.292 ал.1 ЗЗД . При съвсем различна хипотеза – на косвено представителство – чл.292 ал.2 ЗЗД – е разрешен правния спор по цитираното решение на Благоевградски районен съд, с което и поради възприето от съда съществено отклонение от поръчаното, приравнимо на пълно неизпълнение / доставен автомобил с различни спрямо договорените марка и модел/ и отказа на доверителя да получи вещта по отчетната сделка на довереника – косвен представител, е признато право на разваляне на договора за поръчка и престиране на даденото на отпаднало основание , по чл. 88 ал.1 ЗЗД . Видно е, че дори да би бил налице релевантен правен въпрос, покриващ общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК , липсва изискуемия обективен идентитет във фактите, обуславящи решаващите мотиви на съда в цитираното решение и тези по процесното въззивно решение , поради което не са налице взаимно противоречиви разрешения в отговор на идентичен – така поставения – материалноправен въпрос . Следователно не е налице хипотезата на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
Формалното позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е от естество да обоснове този допълнителен селективен критерий, доколкото не е обоснован извод за противоречива съдебна практика по приложението на конкретна – неясна , непълна или противоречива – правна норма , или непротиворечива такава , но подлежаща на преодоляване , с оглед изменение на законодателството или развитие на обществените отношения, с цел осигуряване точното прилагане на закона и развитието на правото, съгласно т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното , Върховен касационен съд , първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 07.05.2013 год. по т.д.№ 156 / 2013 год. на Шуменски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :