2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 219
С., 25,03,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 17 март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 3134 /2013 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н.-АД-Х. АД-С. против решение № 804/24.04.2013 г. по в.т.д. № 3832/2012 г. на Софийски АС, с което се потвърждава решение № 1569/14.08.2012 г. по т.д. № 4451/2011 г. на СРС, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу В.-2002 Е., Е. О., И. 98 О., Н. О., Н. О., Н. О., С.-Н Е., Ул.-Д.Е.А. О. и Х.-Н Е. искове по чл.29,ал.1,предл.2 ЗТР за установяване недопустимост на вписвания на запори върху притежаваните от ищеца дружествени дялове по партидата на дружествата-ответници, по изп.д. № 20118380407351 на ЧСИ М.Б. във вр. с издадената заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК.
Изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК започва със следното: “Цифром датата на решението е 24.04.2013 г., но словом е изписана дата, цифрово отговаряща на 17.04.203 г.”
Касаторът не прави разграничението, че се касае за две различни дати-едната на обявяване на решението, а другата на последното по делото заседание в което приключва съдебното дирене с обявяване устните състезания за приключени.
С обжалваното решение е прието: Няма недопустимост на вписването, тъй като заявленията са подадени от оправомощени лица. Няма нищожност, тъй като е вписано подлежащо на вписване обстоятелство. Няма вписване на несъществуващо обстоятелство, тъй като е налице запорно съобщение от ЧСИ, което подлежи и е вписано от АВ.
Поставени са въпросите:
1.Валидно, допустимо, правилно ли е съдебно решение в което съдът не е определил правната квалификация на спора? Този въпрос бил решен в противоречие с практиката на ВКС.
С обжалваното решение въззивният съд е възприел правната квалификация на първоинстанционния-чл.29,ал.1 ЗТР. Въз основа на ТР 1/2002 ОСГК е приел, че не са налице нищожност или недопустимост на вписването, както и несъществуване на вписано обстоятелство.
С този въпрос касаторът пита кое от основанията за касационно обжалване по чл.281 ГПК е налице. Това е недопустимо, тъй като касаторът следва да постави правен въпрос във връзка с тези от тях за които счита, че съществуват. Неправилността не е основание по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Няма вероятност решението да е недопустимо, тъй като няма данни и твърдения за нарушение принципа на диспозитивното начало в гражданския процес. Не е налице и твърдяното противоречие с практиката на ВКС, защото няма пречка въззивният съд да посочи и възприеме правната квалификация на първоинстанционния съд, както е в случая.
2. Дължи ли произнасяне въззивният съд по всички доводи във въззивната жалба? 3. При оставяне в сила на първоинстанционното решение въззивният съд следва ли да изложи мотиви защо счита доводите на жалбоподателя за неоснователни-чл.236,ал.2 ГПК?
Съгласно т.1 ТР 1/2010 ОСГТК, поставеният правен въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или обсъждане на събраните по делото доказателства. Изводите на решаващия съд, са резултат от обсъждане на конкретните обстоятелства по делото-преценка, която е част от същинската правораздавателна дейност на съда. Правилността на тази преценка е относима към основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, но не и към основанията за неговото допускане по чл.280,ал.1 ГПК.
Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение. Но е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.
Затова, не може да се обоснове противоречие по смисъла на т.1 с представените решения на ВКС, които съдържат произнасяне относно правилността на въззивното решение.
4. Предметът на вписванията по чл.29 ЗТР по-широк ли е от вписванията по ТР 1/2002 ОСГК?-чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Така поставеният въпросът не е правилно формулиран и не е релевантен. Налице е вписване по чл.14 ЗТР, което се включва в чл.29 ЗТР. Затова, относим би бил въпросът, дали в трите хипотези по ТР 1/2002 ОСГК критериите за установяване нищожност или недопустимост на вписването или несъществуване на вписано обстоятелство, са относими и по чл.14 ЗТР, тъй като се касае за различни вписвания.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 804/24.04.2013 г. по в.т.д. № 3832/2012 г. на Софийски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: