3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 120
С., 06,02,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело №39/13 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на М. Б. М. срещу разпореждане от 02.08.12г. по гр.д.16721/11г. на Софийски градски съд.
Ответникът по частната жалба – Г. Л. К. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба , приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С разпореждането, предмет на обжалване, състав на Софийски градски съд е върнал касационната жалба на настоящия жалбоподател против решение от 10.07.2012г. по гр.д.16721/2011г. на СГС, като е приел, че предявените искове са с цена под предвидения в нормата на чл. 280, ал.2 ГПК минимум, поради което въззивното решение е изключено от касационен контрол.
Производството е било образувано по искова молба на Г. Л. К. против М. Б. М. по иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено между страните съществуване на вземане в размер на 6000лв., произтичащо от запис на заповед, издаден на 17.02.2007г. за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК. При тези фактически данни и в съответствие с разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК / изм. ДВ бр. 100/21.12.2010г./, законосъобразно съставът на СГС е върнал подадената касационна жалба. Налице е действие на процесуалноправна норма, която засяга всички заварени производства, по които е постановено въззивно решение, с цена на всеки един от исковете до 10000лв. по търговски спорове, поради което, като е приел недопустимост на касационното обжалване въззивният съд е постановил законосъобразно разпореждане.
Неоснователно е оплакването на касатора за това, че спора, след като не е бил разгледан по реда на гр. ХХХІІ ГПК не е търговски. Законосъобразно, съставът на СГС е извършил преценка за търговския характер на делото. В разглеждания случай,както правилно е приел решаващият състав, вземането, предмет на установителния иск по чл.422 ГПК, произтича от запис на заповед- търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.2 ТЗ , вр. чл.1, ал.1, т.8 ТЗ, което определя делото като търговско.Правно необосновано страната обвързва съдопроизводствения ред, по който е бил разгледан спора с неговата правна характеристика. Чл.365, ал.1 ГПК,със законов бланкет към чл.104, ал.1 ГПК, изведен от изричното посочване, че окръжния съд действа като първа инстанция, определя и различен процесуален ред за разглеждане на търговските дела в зависимост от цената на иска – по реда на гл. ХХХІІ- тези които са подсъдни на окръжен съд като първа инстанция, и по общия ред тези подсъдни на районен съд, какъвто е и разглеждания случай.Доколкото императивната норма на чл.280, ал.2 ГПК изключва касационен контрол за търговски дела по искове с цена до 10000лв., а не само за такива, разгледани по реда на глава ХХХІІ ГПК и тъй като по принцип процесуалната норма не подлежи на разширително тълкуване, то и разбирането на жалбоподателя е незаконосъобразно.Фактически невярно е и твърдението на страната за това, че атакуваното разпореждане не било подписно от член на състава, тъй като оригинала на акта, съдържа подписите на всички членове, които са го постановили.
Не са допуснати нарушения на закона, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде оставено в сила.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 02.08.12г. по гр.д.16721/11г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: