5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.77
София, 02.02.2015година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на първи декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1180/2014 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение №2111 от 12.11.2013 г. по т.д. №4053/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация – [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал, че са налице „всички предпоставки по чл.280 ГПК”. Развил е съображения за евентуална недопустимост на акта на въззивната инстанция. Като първи „ съществен материалноправен въпрос”, според него, бил въпроса- „ за тълкуването на чл.88 от ЗЗД, в частност че въззивният съд не е приел, че процесния договор е бил с продължително и периодично изпълнение.”В тази връзка, касаторът е възпроизвел част от ТР №3/11г. на ВКС, относно определянето на характерните признаци на продължителното изпълнение, като е развито оплакването му, че съдът „ не бил отчел”, че при разваляне на договора при задължение от периодичен характер, развалянето на договора няма обратно действие.Посочено е още, че въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС не е изследвал „ взаимоотношенията по делото, както и подадената искова молба” и в тази връзка са изброени решения на ВКС/ служебно приложени/. Като втори „ съществен „ процесуалноправен въпрос , страната е формулирала – „Следва ли съдът да следи служебно относно нищожността на договор, въз основа, на който ищеца основава претенцията си и до кой момент могат да се правят възражения за недействителност на договор”. Страната е развила оплакване, че в писмената си защита пред първата инстанция била посочила, че процесния предварителен договор е нищожен. Направен е извод, че не трябвало да се уважава иск по нищожен договор. Развити са доводи, че „продажбата, респективно учредяването на право на строеж” върху процесните имоти е извършено в нарушение на чл.60 ППЗДС. Страната е посочила, че съобразно трайната практика съдът бил задължен служебно да следи за действителността на договора на основание, на който се претендира вземането. Изброени са в тази насока актове на ВКС и съдилищата. Касаторът е развил и оплакване, че СМР били на по-висока цена от предвидената с предварителния договор, като е изложено разбиране, че по други дела, по които предмет на спор, са били отделни обекти са били изслушани експертизи, установяващи подобно несъответствие. Направен е извод, че съдът съгласно ТРОСГТК №1/13г. служебно следвало да назначи експертиза т.е. да събере служебно доказателства в тази насока, задължение, което същият не бил изпълнил.Третият, според страната „ съществен въпрос” бил- „Следва ли съдът при преквалификация на спорното право и при липса на доклад в първоинстанционното производство да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора, като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства…”Страната подробно е изложила разбирането си относно въвеждането с изменения ГПК – / ДВ бр.59/07г./ на нов процесуален ред по отношение на доклада по делото, в какъвто смисъл е възпроизведена и част от мотивите на ТРОСГТК №1/13г. Направено е оплакване, че тъй като първостепенния съд не бил изготвил доклад по делото, то съдът трябвало да прецени, че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на иска е неправилна „ вследствие, на което били дадени неточни указания” и той служебно и без да е сезиран с такова искане следвало да даде указания. Други доводи не са развити.
Касаторът не установява предпоставки за допускане до касационно обжалване на атакувания от него съдебен акт.
Доколкото е поддържано твърдение за евентуална недопустимост на постановеното въззивно решение, то съгл.т.1 на ТРОСГТК №1/09г. следва да бъде разгледано, тъй като самостоятелно може да обоснове основание за допускане на касационно обжалване. Страната счита, че въззивният съд е определил правна квалификация по чл.55, ал.1, пр.3-то ЗЗД, като не е съобразил изложеното в исковата молба. Този извод е базиран на дадената в исковата молба от ищеца правна квалификация на иска по чл.55, ал.1,пр.2-ро ЗЗД, като според касатора, липсвало правно основание за извършеното плащане, а не се твърдяло и прекратяване на договора. Д. е правно необоснован.Ищецът с исковата молба и допълнителната такава е претендирал връщане на спорната сума, като дадена от него престация по договора между страните, по която насрещното задължение за довършване на строителството не е изпълнено, въпреки изтеклите срокове / договорени и допълнително дадени/, т.е. с оглед правните последици от развален договор. Въззивният съд е разгледал иска, съобразно заявената в този смисъл обстоятелствена част и петитум, като в изпълнение на задължението си на решаваща инстанция е определил правната квалификация, изведена от исковата молба.В случая дори не се касае за прецизиране на тази правна квалификация/ поради неточното й определяне от първата инстанция в хипотеза на разгледан предявен иск/, тъй като още първостепенния съд с определение от 19.12.2011г. е указал на ищеца, че така предявен искът му, не е с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 2-ро ГПК и същият извод е направил и със съдебният си акт, като не е дал изрична правна квалификация / изведена от исковата молба/, каквато е определил въззивният съд в качеството си на инстанция, разглеждаща спора по същество. Правно необосновано страната счита, че дадената от ищеца правна квалификация обвързва съда. Определянето й не е дейност на страните, а именно на сезирания съд по приложение на закона. В този смисъл не е налице и противоречие със соченото решение на ВКС, тъй като разгледаната от касационната инстанция хипотеза е свързана с произнасяне по непредявен иск т.е. по фактически състав, различен като факти от сочения от ищеца. Или доводите на страната относно евентуална недопустимост на решението на това основание е неоснователно.
Първият поставен от касатора въпрос не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Този извод се налага от формулировката му, основаваща се на фактически неверни твърдения,обосновали същественото му съдържание. Касаторът е посочил, че въззивният съд не е приел, че процесния договор е с продължително и периодично изпълнение, което налага тълкуване на чл.88 ЗЗД, но мотивите на въззивният съд са в обратен смисъл, а именно- решаващият състав е мотивирал изрично, че в случая процесното правоотношение има характер на договор с продължително действие, от което е направен и правният извод, че развалянето на договора, касае само неизпълнената част от предмета на договора, като изпълнението преди развалянето се запазва – взаимната реституция е невъзможна, а и не е необходима, поради това, че е изпълнена съответната част от задълженията и от двете страни. Следователно, като изведен от невярна интерпретация на мотивите на въззивния съд, въпросът не покрива съдържанието на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК.Доколкото са направени кратки оплаквания за това, че въззивният съд не е тълкувал правилно договорките между страните, то това е оплакване за неправилност на приетото от съда, по което не е поставен въпрос, независимо, че са сочени общо решения на ВКС, относими към приложението на чл.20 ЗЗД. Страната не е изложила освен посоченото оплакване други доводи свързани с основанията по чл.280, ал.1 ГПК във връзка с чл.20 ЗЗД/ липсва конкретно противоречие с изброените съдебни актове, относими към съвсем различна фактическа обстановка и постановени по тълкуване на различни уговорки/,поради което и не обосновава довод за наличие на такова основание, а оплакванията за неправилност не са относими към производството по чл.288 ГПК.
Вторият поставен въпрос е свързан с развитото от касатора разбиране, че съдът служебно следвало да се произнесе по нищожност на предварителния договор. Още първостепенния съд е мотивирал отказа да разгледа направеното оплакване за недействителност на процесния договор, с оглед твърдението в писмената защита на страната за неговата недействителност, поради прехвърляне на суперфициарно право в противоречие с чл.60 ПП ЗДС, като несвоевременно заявено. Оплакване не е било направено отново пред въззивният съд, поради което и същият не го е разглеждал. Страната не обосновава необходимост от служебно произнасяне по този въпрос, като пропуск на съда да отчете съществен за спорното право факт, свързан с извода за основателност на иска. Учредяването на суперфициарното право не е било предмет на разглеждане от съдилищата,доколкото страните са спорели относно осъществените СМР по изграждане на обектите и сумите, които са били дължими и платени в тази връзка, както и разваляне на договора за изработка. Освен това, с учредяването по нотариален ред на договореното суперфициарно право през 2007г. предварителния договор за транслация на ограниченото вещно право е бил изпълнен. Следователно, касаторът не поставя в рамките на предмета на спор въпроса, по който няма и произнасяне на въззивния съд и следователно, същият не установява наличие на общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Развитото оплакване за това, че според касатора, събраните доказателства установявали, че СМР са с по-висока от договорената цена не е свързано с поставен въпрос, нито е обосновано като довод с оглед предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Същото е разгледано в контекста на оплакване на страната относно направено като довод във връзка с изложените обстоятелства, че е налице договор сключен при явно неизгодни условия и във вреда на представляваното предприятие. Това обаче са основания за унищожаемост и относителна недействителност, а не за нищожност на договора / в този смисъл е и цитираното от касатора решение 1328/00 на ВКС, ,Vг.о./, поради което и не могат да бъдат направени като възражения по висящ иск с различен предмет, нито могат да бъдат съобразявани служебно от съда т.е. в случая страната и неправилно възприема мотивите на соченото като противоречиво решение. Този довод както бе отбелязно, като неотносим към предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК не може да обоснове извод за допускане на решението до касационно обжалване.
Третият, поставен от касатора въпрос също не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като се основава на фактически неверни доводи, а също така и на неосъществени в производството факти. Така например въззивният съд не е „ преквалифицирал спорното право” както неправилно счита страната, а е определил съобразената с обстоятелствената част и петитума на исковата молба правна квалификация, което съставлява негова дейност по приложението на закона. Както вече бе разгледано посочената от страната правна квалификация не обвързва съдът и въобще е ирелевантна, поради което и промяната й от съда не съставлява преквалификация на иска. Фактически невярно е твърдението, че не е налице доклад по делото, направен от първостепенния съд / на което е основано и поддържаното от страната противоречие с ТРОСГТК № 1/13г./ С определение от 08.11.2011г., първостепенния съд е направил доклад по делото, като е дал допълнителни указания,по този доклад с определение от 19.12.2011г. Поради това, не е налице противоречие, дори и да бъде изведен процесуален въпрос по правомощията на въззивната инстанция с цитираното тълкувателно решение.
С оглед изложеното и при така обоснованото приложение по чл.284, ал.1 т.3 ГПК не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение. Ответната по касация страна не е поискала разноски и не е установила да е направила такива поради което не се присъждат.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2111 от 12.11.2013 г. по т.д. №4053/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: