3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 763
София, 15,10,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 7 октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 1106 /2012 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Еф Х. К. Е.-С. и насрещна касационна жалба на Б. М.. ЕАД-София против решение № 1428/31.07.2012 г. по т.д. № 2973/2011 г. на Софийски АС. Касаторът-ищцовото Е. го обжалва в частта, с която по същество исковете по чл.266 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД са частично отхвърлени. Насрещният касатор-ответното ЕАД го обжалва в частта, с която е потвърдено първоинстационното решение в частта, с която исковете са уважени.
Всяка страна е подала отговор, че жалбата на другата страна не подлежи на допускане и е неоснователна. Еф х. К. Е. претендира за разноски, но няма доказателства за платени такива по това производство.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
І. По касационната жалба на ищцовото Е.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че “липсвало практика или е колеблива” по следните два въпроса: Следва ли изпълнителят да доказва извършването на отделни дейности и разходи, с оглед изменение на възнаграждението му по чл.266,ал.2 ЗЗД, когато предмет на договора за изработка е краен резултат и възнаграждението е уговорено общо, като страните са изключили възможността да го променят? и При така сключеният договор може ли да се приеме, че задаването на прогнозни стойности в приложение № 3 на договора за част от елементите на възнаграждението, са определена цена подлежаща на последващо изменение по чл.266,ал.2 ЗЗД? Затова, било налице основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Относно договора съдът е приел друго в мотивите на стр.11 от обжалваното решение: Във връзка с изпълнение предмета на договора страните са предвидили в отделно приложение конкретни действия, които ищецът е следвало да извърши, като същите са остойностени под формата на прогнозни разходи, формиращи размера на възнаграждението. Съгласно чл.266 ЗЗД това възнаграждение се дължи срещу извършена и приета от възложителя работа.
Съобразно така приетото от въззивният съд, въпросите са с еднозначен отговор. Самият касатор не изключва приложението на чл.266,ал.2 ЗЗД, а законът е пълен, ясен и безпротиворечив.
Основните доводи в изложението за “липса на съдебна практика или същата е колеблива” са взаимно изключващи се.
Ако се възприеме тезата на касатора и се изключи приложението на чл.266,ал.2 ЗЗД, това би означавало нарушение на принципа за еквивалентност на престациите, както и на справедливостта и добросъвестността-срвн. чл.307 ТЗ. Никоя от страните не може да се обогати за сметка на другата. В чл.6 от преамбюла на договора е посочено, че детайлният бюджет на предаването е в приложение № 3, което е неразделна част от договора. Следва да се прецизира, че в чл.24 на договора възнаграждението не е договорено общо, а за цялостното пзпълнение на предаването. Затова, съдът е приложил точно нормата на чл.266,ал.2 ЗЗД за изменение/промяна на възнаграждението, макар да е било уговорено изцяло. Освен това, страните не са изключили възможността за промяна на възнаграждението.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
ІІ. По насрещната касационна жалба на ответното ЕАД
Предвид недопускане до разглеждане по същество на едната касационна жалба, на основание чл.287,ал.4 ГПК насрещната касационна жалба не следва да се разглежда.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1428/31.07.2012 г. по т.д. № 2973/2011 г. на Софийски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: