О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 747
[населено място] ,27,11,2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение , в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 711 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 274 ал.2 предл. второ вр. с ал.1 т.2 ГПК .
Образувано е по касационна частна жалба на [фирма] против определение № 116 / 29.08.2012 год. на Търговищки окръжен съд , постановено по ч.гр.д.№ 96 / 2012 год. , с което е оставена без разглеждане частната жалба на същото дружество против разпореждане № 65 / 07.01.2011 год. по гр.д.№ 2248 / 2010 год. на Търговищки районен съд за издаване на изпълнителен лист , на основание влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение № 1261 / 03.12.2010 год. по същото дело . Заповедта, респ. изпълнителният лист , са издадени за сумите от 3 518,97 лв. главница и 578,43 лв. мораторна лихва / вземания по договор за търговска продажба / и разноски по заповедното производство , по заявление на Едноличен търговец „ Т. – П. Б. „ , на основание чл.410 ал.1 т. 1 ГПК. Жалбоподателят оспорва правилността на определението, което намира несъобразено с обективираната върху самата частна жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист , дата на пощенското клеймо за подаване по пощата – 04.06.2012 год. , спрямо която срокът се явява спазен .
Ответната страна – Едноличен търговец „ Т. – П. Б. „ не е взела становище по частната жалба .
Върховен касационен съд , Търговска колегия, първо търговско отделение констатира , че атакуваното определение е от категорията на обжалваемите , съгласно чл.274 ал.1 т.2 вр. с чл. 275 ал. 2 вр. с чл. 262 ал.3 ГПК . Касационната частна жалба е подадена от надлежна страна и при спазен преклузивен срок по чл.275 ал.1 ГПК .
За да се произнесе настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС съобрази следното :
Издадената заповед за изпълнение на парично вземане е връчена , съгласно чл.411 ал.3 от ГПК , на представляващия [фирма] – управител Р.М. – на 21.12.2010 год. , с повторно съобщение, след връщане на предходно от адреса по седалището на дружеството , на който и към 08.12.2010 год. не е открито лице за получаването му . С изтичане срока за подаване възражение по реда на чл. 414 ГПК , считано от 21.12.2010 год. , Търговищки районен съд е приел , че заповедта е влязла в сила и издал атакуваното разпореждане № 65 / 07.01.2011 год. за издаване на изпълнителен лист . За да остави без разглеждане частната жалба на [фирма] против това разпореждане съдът е съобразявал срок за депозирането й , съгласно чл.407 ал.1 ГПК – двуседмичен , считано от връчване поканата за доброволно изпълнение – на 19.05.2012 год. . Спрямо тази дата е съобразил дата на депозиране на въззивната жалба – 05.06.2012 год., въпреки изрично удостоверяване на дата на пощенско клеймо, предвид постъпване по пощата – 04.06.2012 год., съгласно чл.44 вр. с чл.38 от Правилника за администрацията на районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища .
Титулувайки искането си като „ частна жалба „ , в обстоятелствената му част [фирма] е изложило довод за невръчване заповедта за изпълнение на парично задължение , съответно невлизането й в сила , относими към предмета на възражение по реда на чл.423 ГПК , при съответен петитум за спиране на изпълнението , съгласно чл.423 ал.3 предл. второ ГПК . От същата разпоредба вр. с чл. 420 ал.1 ГПК следва, че в конкретната хипотеза – на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК – спирането настъпва по силата на закона само в случай на надлежно предявено възражение по чл.414 ГПК , каквото очевидно не се твърди . Следователно спирането се претендира като последица на възражението по чл.423 ГПК. Формулиран е и изричен петитум за спиране на изпълнението , при готовност за предоставяне на обезпечение на кредитора , по реда на чл.180 – 181 ЗЗД .
Настоящият състав на първо търговско отделение намира, че редовността на така предявеното възражение по реда на чл.423 ал.1 от ГПК / какъвто е пътя на допустимата защита на длъжника в заповедното производство / , с приложима от закона последица при уважаването му – спиране на изпълнението, на основание чл.423 ал.3 предл. второ ГПК , подлежи на преценка с оглед спазване едномесечния срок от узнаване за заповедта , който в случая тече от датата 21.12.2010 год. и към 04.06.2012 год. / отразената върху частната жалба дата на пощенско клеймо, съгласно чл.44 вр. с чл.38 от Правилника за администрацията на районните, окръжните, административните , военните и апелативните съдилища / се явява изтекъл . Извън довода за невръчване на заповедта за изпълнение на парично задължение , с оглед посочените обстоятелства относим към първото изпратено съобщение на адреса по седалището на дружеството / от 08.12.2010 год. / , жалбоподателят не е изложил доводи за нередовност на връчването с повторно изпратеното съобщение , получено лично от представляващия [фирма] управител , на 21.12.2010 год./ стр. пор. № 22 по заповедното производство / .
Следователно, макар и по съображения , различни от наведените от въззивния съд , атакуваното определение следва да бъде потвърдено . Искането за спиране на изпълнението при предоставено обезпечение по реда на чл.180 – 181 ЗЗД , не е предпоставяло произнасяне на въззивния съд, нито действия на същия по изпращането му на друг компетентен съд, предвид липса на твърдения и данни за образуване на производство по иск на длъжника по чл.424 от ГПК или бъдещо предявяване на такъв , в обезпечаване на който би било допустимо .
Водим от горното, Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 116 / 29.08.2012 год.ы постановено по ч.гр.д.№ 96 / 2012 год. на Търговищки окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :