3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 904
С., 15,12,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 3214/2014 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Г. В. Н. от [населено място] против определение № 1844 от 21.07.2014 г. по ч.гр.дело №2779/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
С определението, предмет на обжалване състав на Софийски апелативен съд е потвърдил разпореждане от 05.12.2012г. за връщане на исковата молба на Г. Н. и прекратяване производството по ф.д. 2254/12г. на СГС. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че Н., въпреки надлежно дадените и получени от нея указания във връзка с редовността на подадената от нея искова молба не е отстранила констатираните недостатъци и не е внесла указаната й от съда държавна такса. Съдът е изложил мотиви и относно формиране на размера на тази такса, като е посочил че от дължимия размер от 200лв. страната е внесла само 30лв. и е констатирал, че дори към момента на постановяване на неговото определение такава такса не е била внесена. С оглед неотстраняване на нередовността, съдът е счел за правилно постановеното от първостепенния съд разпореждане.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение касаторът Н. чрез пълномощника си – адв. М. е разглеждала липса на материалноправна легитимация на ответници – физически лица за прекратяване на производството срещу тях, направила е оплакване за липса на мотиви свързани с мотивиране на съдебните актове въобще, разглеждала е задължението на съда да се произнесе по всяка искова молба,както и задълженията на националния съд във връзка с Хартата на основните права в Европейския съюз, както и е разглеждала дела на този съд във връзка със спазване на човешките права, с оглед правото на справедлив процес.Направени са оплаквания, свързани с правото на защита на страната в контекста на международните норми, като е сочена макар и общо връзка с обжалваното определение, тъй като страната лаконично е поддържала, че в разпореждането на първостепенния съд били налице две различни суми, които били неверни, и не могло „да се разбере, коя от двете Първоинстанционния съд счита за вярна и изобщо каква е ролята на Първоинстанционния съд”, като е направен извод, че това я възпрепятствало да упражни правото си на защита. Подробрно са разгледани и възможностите съобразно европейското законодателство за защита правата на човека и по- точно правото за предявяване на искове по чл.537, ал.2 и чл.604 ГПК. С оглед така изложеното от страната е сочено и противоречие / пак според нея, тъй като не е направена връзка с обжалвания съдебен акт/ с практика на ВКС – конкретни решения, третиращи според касатора Н. изброените й разбирания.
С оглед така представеното изложение касаторът Н. не обосновава валиден довод за приложно поле на касационно обжалване.Тя не е поставила материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос, който се формулира като такъв свързан с решаващите изводи на съда, обусловили обжалвания правен резултат. Липсата на релевантен въпрос обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на определението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата формулировка е задължение за жалбоподателя – арг. т.1 ТРОСГТК №1/2009г.Освен, че не е налице общото основание, липсват наведени доводи и по отношение на изчерпателно изброените основания по чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК.Не е такъв довод, развитото разбиране на страната относно приложимост на норми и въпроси, които въззивният съд не е обсъждал и които са неприложими с оглед предмета на спор. Или развитите подробни разбирания по проблеми, неотносими към настоящето производство, както и краткото оплакване за неправилност на разпореждането на първостепенния съд не съставляват довод обуславящ приложението на чл.280, ал.1 ГПК тъй като не е свързан с установеност на една от лимитивно изброените му хипотези.
По изложените съображения атакуваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1844 от 21.07.2014 г. по ч.гр.дело №2779/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: