3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 533
С., 12,06,2013 година
Върховният касационен съд на Р. България, първо търговско отделение, в закрито заседание на десети юни две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 720/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Г. С. И. от [населено място] против решение №1690 от 07.11.2011г. по гр.д. 1574/11 на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация- [фирма] – [населено място], чрез процесуалния си представител – адв. М. Д. е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК, а по същество жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е възпроизвел разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Разгледал е наличие на предпоставките на нормата, с оглед изменението на чл.415 ГПК / ДВ бр.42/09г./ и приетото от въззивния съд, че окръжния съд е разгледал по същество осъдителен иск, без да се произнесе по заявения като главен установителен иск. „В тази област”, според касатора, липсвала съдебна практика, поради което ВКС следвало да се произнесе по въпроса: „ Дали с отхвърляне на иска по чл.415, ал.1 ГПК от първоинстанционния съд, следва да се приеме, че е отхвърлен предявения установителен иск, както и дали произнасянето по евентуален осъдителен, а не по установителен иск води до недопустимост или до неправилност на съдебното решение.”Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Дори и да се приеме за релевантен поставения от него въпрос, то той би обосновал единствено общото основание за допускане на касационно обжалване. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то касаторът следва да обоснове, че конкретно формулирания правния въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба. Още повече, че по така поставения въпрос е налице и задължителна практика на ВКС – решения, постановени по чл.290 ГПК – решение № 32/12г. по т.д.100/11 на ВКС, І т.о., решение №27/10 по т.д. 521 /09г. , ВКС, І т.о., решение №90/11г. по т.д. 674/10г. на ВКС,ІІ т.о. и др. , с които изрично е прието, че когато е предявен иск с правно основание чл.422 ГПК, с погрешно формулиран осъдителен петитум, а не с надлежен установителен, постановеното решение, с което съдът е уважил осъдителен иск е недопустимо. Наличието на задължителна за съдилищата практика изключва приложението на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, поради което и касаторът не обосновава приложно поле на касационно обжалване с така представеното изложение. Ответникът по касация нито е поискал, нито е установил да е направил разноски, поради което такива не се присъждат.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1690 от 07.11.2011г. по гр.д. 1574/11 на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: