3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 544
С., 07,07,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 1059/2014 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] и частна касационна жалба на синдика на [фирма]- [населено място] / н/ – Г. К. против определение № 41 от 16.01.2014 г. по ч.т.дело №819/2013 г. на Варненски апелативен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
По частната жалба на „ А. М.” – [населено място]:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, касаторът пространно е разгледал исковете, с които е бил сезиран първостепенния съд, както и разбирането си относно характера им.Жалбоподателят e изложил доводи за това, че определението на Варненски апелативен съд е недопустимо по причина предубеденост на въззивния съдебен състав, както и е поддържал, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК,обосновани с интерпретиране на правните изводи на съда / така определени от страната. Касаторът е формулирал като въпрос – „ Предявените искове по чл. 124, ал. 1 и ал. 4 ГПК във връзка с чл. 26 от ЗЗД за обявяване нищожността на процесната ипотека, съответно за насрещно задължаване с плащане в полза на масата на несъстоятелността, в хипотезата на чл. 717н ТЗ, може ли да се квалифицират като иск за попълване на масата на несъстоятелността по смисъла на чл. 620, ал. 5 ТЗ?” Посочен е селективният критерии на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и са изброени– определение № 343 от 29.05.2009 г. по в. гр. д. № 343/2009 г. по описа на ВтАС, определение № 266 от 10.03.2011 г. по ч. т. д. № 123/2011 г., II т. о., ВКС, определение № 267 от 07.05.2009 г. по ч. т. д. № 139/2009 г., II т. о., ВКС, определение № 309 от 21.11.2008 г. по ч. т. д. № 312/2008 г., I т. о., ВКС и определение № 301 от 22.03.2011 г. по ч. т. д. № 107/2011 г., II т. о., ВКС.
Касаторът не обоснована валиден довод свързан с основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, така както го е разгледал. Въпросът, поставен от него е релевантен т.е. налице е общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Страната, обаче не обосновава довод за наличие на противоречие с така приложените актове, доколкото същите разглеждат хипотези, различни от разгледаната от възивния съд – така напр. с определение № 266/11 на ВКС се разглежда дължимост на държавна такса в хипотеза на предявени от синдика искове за събиране на вземане, произтичащо от изпълнение на лицензионни договори ,определение № 257/09г. на ВКС, ІІ т.о. третира дължимост на такса при предявен иск, свързан с обявяване нищожност на договор за покупко –продажба, с определение №309/08г. на ВКС, І т.о. се разгледжа иск по чл.134 ЗЗД и т.н. Като обединителен критерий обаче, във тези съдебни актове е дефинирано при наличието на изрична уредба- раздел І, глава №41 на ТЗ понятието „искове за попълване масата на несъстоятелността”. Доколкото в своето определение, въззивният съд не се е отклонил от така приетото, то и не е налице соченото противоречие. Заявеното относно съотношението на чл.128, т.2 и чл.129 ГПК със чл.47 на Хартата на основните права в ЕС не е свързано с основанията по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въпросът формулиран в този смисъл не е свързан с решаващ мотив на възивния съд.
Касаторът е формулирал въпроса –„Задължена ли е масата на несъстоятелността с изплащане на посочените в издадените по чл. 417, т. 2 и чл. 418 ГПК заповеди за предварително и незабавно плащане, когато се прецени наличието на основания за нищожност на ипотечните актове и недействителност на претендираната по формални белези задълженост, както и кому принадлежи правото на преценка за нуждата от завеждането на иска за прогласяване на нищожност на ипотечния договор?”Страната е поддържала противоречие с определение № 96 от 11.01.2013 г. по ч. т. д. № 32/2013 г. по описа на ПАС, определение № 1143 от 09.05.2013 г. по ч. в. д. № 509/2013 г., по описа на ПАС и решение № 235 от 10.12.2003 г. по н. д. № 79/2003 г., III н. о., ВКС.Въпросът, макар и частично свързан с изводите на съда не може самостоятелно да обоснове наличие на общо основание тъй като съдът е формирал своят краен извод не само с липсата на активна процесуална легитимация на синдика, но още и с правилност на изводите на първостепенния съд относно прекратяване на производството поради невнасяне на дължимата държавна такса и е разгледал изрично допустимостта на исковете и в хипотеза, при която е приета за налична легитимацията на синдика. Същият извод е относим и към поставените въпроси -„ Задължен ли е синдика, при станали известни в производството по несъстоятелност основания за нищожност на ипотечния договор, по който се представя претенцията по чл. 717н ТЗ, да извърши плащане по предявения изпълнителен лист, издаден по чл. 417, т. 2 във вр. с чл. 418 ГПК за чуждо парично задължение, или е длъжен да упражни възложените му правомощия по чл. 658 ТЗ, като предяви иск за прогласяване на нищожност на ипотечния договор и недействителността на претендираната задълженост по процесния кредит по чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 26 ЗЗД на общо основание, както и в тясната хипотеза на десезирани правомощия на несъстоятелния длъжник по чл. 711 ТЗ, или в хипотезата на бездействие на несъстоятелния длъжник?” Освен това, така поставени тези въпроси са хипотетични и не са били предмет на разглеждане от въззивния съд, който е приел, че правото на синдика по чл.658,ал.1 т.7 ТЗ е да предявява искове за попълване масата на несъстоятелността, докато предявените искове целят със сила на пресъдено нещо да отрекат дължимост на суми по договор за кредит сключен между настоящият жалбоподател и П. АД, както и качеството на последната на ипотекарен кредитор с права по чл.717нТЗ, поради което синдика не е активно легитимиран по тях.Прието е още, че ищецът основава правата си на недействителността на договора за учредяване на ипотека в обезпечение на дълга по цитираната сделка,т.е. на поемане от несъстоятелния длъжник на обезпечение на чуждо задължение,като за да бъде иск за попълване масата на несъстоятелността в тази хипотеза, синдикът е могъл / с оглед обоснованото изтичане на сроковете/да предяви иск по чл.647, ал.1, т.4 ТЗ. С оглед тези решаващи мотиви не е налице и соченото противоречие с оглед различието във правните въпроси, разгледани в сравняваните актове, изброени общо от страната- решение № 62 от 17.07.2009 г. по т. д. № 39/2009 г., I т. о., ВКС, решение № 100 от 15.06.2009 г. по т. д. № 808/2008 г., II т. о., ВКС, решение № 105 от 25.11.2009 г. по т. д. № 90/2009 г., I т. о., ВКС, решение № 124 от 19.10.2010 г. по т. д. № 1173/2009 г., I т. о., ВКС, решение № 185 от 09.03.2010 г. по т. д. № 672/2008 г., II т. о., ВКС, решение № 784 от 08.01.2006 г. по гр. д. № 555/2005 г., I т. о., ВКС, решение № 839 от 08.05.2006 г. по т. д. № 562/2005 г., I т. о., ВКС, определение № 380от 13.07.2011 г. по ч. т. д. № 385/2011 г., по описа на ВнАС, и определение № 545 от 31.10.2012 г. по ч. т. д. № 553/2012 г., II т. о., по описа на ВнАС. Доколкото страната не е сочила конкретно противоречие по всеки един от актовете, а друго по така изброените съдебни актове не е разгледано, то и същите не могат да установяват с оглед вече изложеното наличие на допълнителен критерий.
Касаторът е поставил въпроса- „Следва ли да се ограничат правомощията по чл. 658,ал. 1, т. 7 ТЗ до специалните хипотези, разгледани в чл. 646, чл. 647, чл. 649 ТЗ и допустима ли е защита на масата на несъстоятелността в хипотезата на чл. 717н ТЗ, при наличието на основания за нищожност на ипотечния договор, на който се обляга искането за изплащане на заповедта за незабавно изпълнение за чуждо парично вземане, като се предяви иск по чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 26 ЗЗД?”. Този въпрос дори и да се счете за релевантен, въпреки, че не е разгледан от въззивния съд в посочения от страната контекст, обуславя наличие на общото основание. По него, обаче също не е обосновано конкретно противоречие с цитираните и изброени общо актове, нито е обвързано конкретно разрешение на въззивния съд с разрешенията дадени с всеки един от тях, за да се приеме, че е налице соченото противоречие, респективно, че е установен допълнителен критерий за допускане на касационно обжалване.
Поставени са въпросите 1/„ Приложима ли е разпоредбата на чл. 429, ал. 3 ГПК в производството по чл. 717н ТЗ?”2/”Неучаствалият в производството по чл. 418 във вр. с чл. 417, ал. 2 ГПК, съот. в производството по чл. 422 ГПК несъстоятелен търговец, спрямо който по реда на чл. 717н ТЗ е насочено изпълнението на паричното задължение, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 418 във вр. с чл. 417, т. 2 ГПК, следва ли да се задължи с приложението на чл. 429, ал. 3 ГПК и допустим ли е предявеният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 26 ЗЗД за прогласяване на нищожността на договорната ипотека, вписана за обезпечаване на допуснатото до незабавно принудително изпълнение парично задължение, като се съобрази самостоятелността на ипотечното правоотношение като източник на претендираната по чл. 717н ТЗ задълженост на масата на несъстоятелността?3/Приложима ли е разпоредбата на чл. 691 във вр. с чл. 616 ТЗ в производството по чл. 717н ТЗ? 4/Приложима ли е разпоредбата на чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ в в хипотезата на чл. 717н ТЗ, в условия на материалноправен спор, относно нищожността на договорната ипотека, въз основа, на която се въвежда претенцията за задълженост на масата на несъстоятелността с изплащането на посоченото в заповедта за незабавно изпълнение на парично задължение на трето лице стойности?5/При условие, че разгледаните в чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ правомощия на синдика се сведат единствено до специалните хипотези установени чл. 646-647 ТЗ, как следва да се осъществи защитата на масата на несъстоятелността при общите условия установени в чл. 26 ЗЗД във вр. с чл. 124 ГПК, и допустимо ли е ограничаване на правата предоставени в чл. 1, чл. 8, т. 1 и т. 2 на гражданската конвенция за корупция на Съвета на Европа, на основата на казуистично и ограничително тълкуване на процесуалните норми, съдържащи се в част 4 ТЗ и в ГПК, без да са изпълнени изискванията на чл. 52 на Хартата на основните права на ЕС за въвеждане на ограничения на правата по чл. 47 и без да са осигурени ефективни процесуални средства и способи за защита на тези права?и 6/В хипотезата на чл. 717н ТЗ, синдикът дължи ли сляпо изпълнение на въведената претенция с издадената заповед за незабавно изпълнение или съгласно чл. 660, ал. 1 и чл. 663 ТЗ, при наличието на основания по чл. 26 ЗЗД, следва да упражни правомощията си по чл. 658, ал.1, т. 7 ТЗ, като предяви искове за защита на масата на несъстоятелността по чл. 124 ГПК?”. По всичките тези въпроси страната е сочила като допълнителен критерий основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въпросите не обосновават наличие на общ критерий по чл.280, ал.1 ГПК, с оглед това че не са свързани с решаващите мотиви на въззивният съд, постановени са хипотетично и в контекста на защитната теза на страната. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, изисква обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос, съответстващ на критериите по чл.280, ал.1 ГПК е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. С оглед тази очертана със задължителна практика дефинитивност страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на основанието, нито излагане на съображения по поставените въпроси, в контекста на становището на страната и оплакванията й за неправилност на акта на въззивния съд / които нямат относимост и към чл.280, ал.1 ГПК/.
Подробно развитото оплакване за недопустимост на съдебния акт поради това, че участвалите в състава съдии, са се произнасяли по различни въпроси в производството по несъстоятелност на дружеството, както и по други аналогични процесуални спорове, по които е формирано становище, сходно с изложеното, като оплакване е правно необосновано, тъй като същото не обуславя недопустимост на акта. Страната не сочи нито едно от лимитивно императивно изброените основания по чл.22 ГПК, нито други основания, водещи до извод, че съдия от състава не е имал право да участва в него. Във всеки съд и от всички съдии в него се разрешават правни спорове, които са сходни, а също така и при участие на определени физически и юридически лица и по отношение на определена категории дела се изработва практика на съда, но този процес няма относимост към изискванията за отвод на състава и не обоснована основателност на развитите съображения за недопустимост на обжалвания съдебен акт.След като страната има възможност да обжалва актовете на съда, то и неправилно формираната практика / доколкото тя наистина е такава/ може да бъде преодоляна по реда на инстанционния контрол, но формирането й не обосновава довод за недопустимост на постановените, съобразно тази практика актове .
С оглед изложеното не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 -3 и обжалваното решение не следва да се допусне док касационно обжалване.
По частната жалба от синдика на [фирма] /н/- Г. К. :
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280,ал.1 ГПК.Касаторът е формулирал четири процесуалноправни въпроси, а именно :1/ Установителните искове по реда на чл. 658, ал.1, т.7 ТЗ, предявени по общия ред- чл. 124 ГПК, и с основния, посочени в чл. 26 ЗЗД, покриват ли изработените в съдебната практика критерии по понятието „попълване на масата на несъстоятелността”?2/” Може ли синдикът да предяви от името на длъжника, при условията на чл. 658, ал.1, т.7 ТЗ, отрицателен установителен иск за установяване на несъществуването на правото на кредитор по чл. 717н ТЗ да получи плащане от масата на несъстоятелността въз основа на ипотечен акт, чиято действителност длъжникът оспорва?3/”Извън реда, определен в чл. 685 и сл. на ТЗ, синдикът и несъстоятелният търговец разполагат ли с право на защита срещу претендираната задълженост на масата на несъстоятелността с изплащане на предявения по реда на чл. 717н ТЗ паричен дълг, снабден с право на предварително и незабавно изпълнение по чл. 417, т.2 и чл. 418 ГПК?”и „4/: Допустимо ли е синдикът, действащ от името на несъстоятелния длъжник, да се позовава на недействителност на претендираното по чл. 717н ТЗ правно положение на задълженост с изплащането на чужд паричен дълг, като оспори действителността на учредената ипотека върху имот от масата на несъстоятелността, на основата на която ипотека е насочено изпълнение по чл. 717н ТЗ, на основанията, посочени в чл. 26 ЗЗД, които са различни от исковете по чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ и иск, който е предявен по общия ред- чл. 124 ГПК, след изтичане на преклузивния срок по чл. 649, ал.1 ТЗ?Страната по тези въпроси се е позовала на наличие на основанията по чл.280, ал.1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Тези въпроси в смислово отношение са аналогични на въпросите поставени с разгледаната вече жалба на другият касатор и са релевантни дотолкова, доколкото са свързани с решаващите изводи на въззивния съд формирани, както вече бе отбелязано, с оглед различни основания за обосноваване на правилност на постановения от първостепенния съд резултат.В тази връзка и по отношение на подадената от синдика жалба, в която по първия въпрос е обосновано противоречие с определение № 479 от 29.12.2008 г. по т.д.№ 339/2008 г. на II т.о.определение № 309 от 21.11.2008 г. по т.д.№ 312/2008 г. на I т.о.определение № 266 от 10.03.2011 г. по ч.т.д.№ 123/2011 г. на II т.о.определение № 301 от 22.03.2011 г. по ч.т.д.№ 107/2011 г. на II т.о., аналогично с обоснованото противоречие по разгледаната вече жалба следва да се имат предвид мотивите към нея, обосноваващи липса на такова противоречие, поради различие в предмета на произнасяне, предполагащо различни правни изводи. Практиката сочена по втория въпрос -определение № 1143 от 09.05.2013 г. по ч.т.д.№ 509/2013 г. на Пловдивски апелативен съд, касае хипотеза на прекратено по реда на чл.632, ал.1 ТЗ производство по несъстоятелност и постановено заличаване на търговеца, какъвто не е разглеждания случай.По третият въпрос соченото решение № 155 от 13.10.2011 г. по т.д.№ 652/2010 г. на II т.о., ВКС разрешава въпроса относно процесуалните права на синдика по иск по чл.694, ал.1 ТЗ, а въпросът- „ следва ли да има произнасяне по възражението по чл.690, ал.1 ТЗ с определение по чл.692,ал.4 ТЗ” е разрешен със формираната задължителна практика със соченото решение № 149 от 08.12.2009 г. по т.д.№ 341/2009 г. на I т.о., ВКС. И по двата въпроса въззивният съд не се е произнасял в отклонение с дадените разрешения, а така както са изложени от страната, с оглед обосноваване на противоречие, като неотносими към правата на несъстоятелния длъжник в хипотеза на обезпечаване от него на дълг на трето лице, изобщо не са били разглеждани от ВКС.Т.е. и в този случай не се обосновава противоречие.Доколкото по четвъртия поставен въпрос по изброените актове от страната, а именно -определение № 479 от 29.12.2008 г. по т.д.№ 339/2008 г. на II т.о., ВКС,определение № 309 от 21.11.2008 г.по т.д.№ 312/2008 г. на I т.о., ВКС, решение № 99 от 01.07.2009 г. по т.д.№ 713/2008 г. на II т.о., ВКС, решение № 20 от 04.06.2012 г. по т.д.№ 1084/2010 г. на I т.о., ВКС, решение № 128 от 01.11.2012 г. по т.д.№ 646/2011 г. на I т.о., ВКС, е описано накратко и съдържанието им е изяснено, с оглед това, че същите касаят различни искове в различни правни хипотези, поради което и не може да се приеме за обосноваващо противоречие, обобщеното от касатора твърдение, че тези искове са били приети за допустими. След като нито един от тях не съответства на заведените искове, то и такъв извод за противоречие при определяне на допустимостта на сезирането не може да бъде изведен. По сочената практика по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК-определение № 267 от 07.05.2009 г. по ч.т.д.№ 139/2009 г. на II т.о., ВКС,определение № 266 от 10.03.2011 г. по ч.т.д.№ 123/2011 г. на II т.о., ВКС,определение № 1143 от 09.05.2013 г. по ч.т.д.№ 509/2013 г. на Пловдивски апелативен съд, то същата е коментирана по разгледаната вече жалба на [фирма].
В т. II на Изложението по чл. 280, ал.1 ГПК са посочени следните преюдициални въпроси:”Обвързана ли е масата на несъстоятелността и конкретно синдикът със сляпото изпълнение на издадения изпълнителен лист и доколко счетоводното извлечение, по което същият е издаден, съставлява абсолютно платежно основание, задължаващо извършване на плащане със средствата от масата на несъстоятелността?Допустимо ли е привеждането в изпълнение на паричен дълг, съставляващ според ангажираните в исковата защита на масата на несъстоятелността доказателства, резултата на акт от категорията на актовете, посочени в чл. 2 от Гражданската конвенция за корупцията на Съвета на Европа от 04.11.1999 г., ратифицирана от българската държава със закон на 10.05.2000 г., обн. в ДВ, бр. 42 от 23.05.2000 г. /Гражданската конвенция/, основано на разбирането, че задължението на синдика в хипотезата на чл. 717н ТЗ е от административен порядък и се свежда в същността си до подчиненото положение на синдика да предаде физически посочените в изпълнителния лист парични стойности?Посочените в чл. 658, ал.1, т.7 ТЗ правомощия за защита на имуществото, включено в предприятието на несъстоятелния търговец, следва ли да се ограничат единствено до специалните хипотези, разгледани в чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ, или когато защитата на масата на несъстоятелността обляга на основания от категорията на посочените в чл. 26 ЗЗД, същата може да се релевира по реда на общия искова ред- чл. 124 ГПК?Приложими ли са критериите за безспорност и установеност на изпълняваното от масата на несъстоятелността парично задължение в хипотезата на чл. 717н ТЗ и какъв е редът, по който следва да се приложат същите, като се съобрази, че разпоредбата на чл. 717н ТЗ адресира правомощията на синдика, посочени в чл. 658 ТЗ, а не правното положение на ипотекарния длъжник, определено в чл. 429, ал.3 ГПК?Допустимо ли е ограничаването на упражненото право на защита на права, основани на норми от правото на Европейския съюз, в резултат на тълкуването на разпоредбите от националните закони на държава- членка, което тълкуване има за резултат прекомерно и непропорционално засягане същността на правото на защита пред съд, според установени за това критерии в чл. 47 от Хартата на основаните права на Европейския съюз?”Доколкото по тези въпроси / съвпадащи с поставените и в жалбата на другия касатор/ е сочено основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК то следва да се отбележи, че страната с оглед разгледаната дефинитивната определеност на основанието не обосновава доводи относими към фактическия му състав, като твърдението, че „ тези процесуални положения и въпроси са от съществено значение за правилното произнасяне по предпоставките за допустимост на предявените искове и тяхното разглеждане от ВКС, предвид липсата на съдебна практика по тях, ще допринесе за доразвитието на правото по смисъла на чл. 280, ал.1, т.3, предл. 2-ро ГПК.”, са ирелевантни именно поради разясненото със задължителна практика съдържание на това основание. Следователно, страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на основанието, нито излагане на съображения по поставените въпроси, в контекста на становището на страната и оплакванията й за неправилност на акта на въззивния съд / които нямат относимост и към чл.280, ал.1 ГПК/, нито твърдението, че по тези въпроси липсва практика, след като не е обоснована неяснота, респективно непълнота на уредбата обосноваваща нужда от тълкуване.
Не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 41 от 16.01.2014 г. по ч.т.дело №819/2013 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: