5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
С., 10,03,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 2470/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Н. И. Д. от [населено място], подадена от пълномощника му – адв. В. Г. против решение №597 от 22.03.2013 г. по гр.д. № 4167/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация- Г. фонд – [населено място] е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. Г. е заявил, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1,т.1 ГПК тъй като въпроса „ за приложението на принципа за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди” бил решен в противоречие с постоянната практика на ВКС – ППВС № 4/68г. Направено е оплакване, че САС необосновано е намалил размера на обезщетението, както и доводи за неправилност на решението така квалифицирани и от страната. Развито е и оплакване за „погрешно тълкуване и прилагане на материалноправни норми”, тъй като въззивният съд не бил обсъдил „ всестранно и пълно изтъкнатите във въззивната жалба аргументи и не отчел” характера и степента на вредите.Страната е твърдяла, че е налице и основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като общо е посочила, че делата се решавали по „ различен и противоречив начин от различните съдилища”. Посочено е още, че решението противоречало на установената съдебна практика- изброени са три решения на ВКС, НК.Касаторът е поддържал, че от процесното ПТП са произтекли и вреди спрямо други наследници на пострадалата, които завели дела и въззивните решения / постановени към този момент- в последствие страната е установила влизането им в сила/били определени други обезщетения, а по решение №1773/12г. състав на САС бил приел, че ответникът релевира възражение за съпричиняване на резултата от страна на пострадалата, но нямало ангажирани доказателства в тази насока – няма поискана автотехническа експертиза. Такава липса на доказателства, според касатора, била приета и в производството по иска заведен и от друга наследница на починалата.Страната е посочила, че според нея е налице и хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК като е възпроизвела т.4 на ТРОСГТК №1/09г., поставяла е въпроси свързани с лимитите на застрахователните покрития по чл.266 КЗ, както и това дали в критериите за справедливост се включват и промените на социално икономическите условия.Интерпретирани са мотивите на ППВС №4/68г., както и са развити общи доводи за значимостта на проблема с оглед членството на страната в ЕС и необходимостта от дисциплиниране на автомобилните водачи.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. С оглед така установената дефинитивност, въпросите, относно приложението на чл.52 ЗЗД нямат такава характеристика, тъй като въпроса по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва винаги да бъде конкретен, пряко изведен от решаващите изводи на въззивния съд, а не общ и очертаващ предмета на спор. Критериите за приложението на чл.52 ЗЗД са изяснени, както и страната е посочила, чрез нормативната практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове, съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Поддържаното от касатора, обаче, противоречие с тази задължителна практика не се установява, тъй като не е очертано от него конкретно отклонение на приетото от съда от тези разрешения, а доколкото критериите за определяне на стойностния адекват на вредата са разгледани с оглед фактите по спора то е налице и съобразяване с обсъжданата задължителна практика. Освен това доводите, с които е сочено това противоречие, както и квалификацията им от касатора като неправилност и необоснованост на изводите на състава по приложението на материалния закон, съставляват не доводи по чл.280, ал.1 ГПК, а такива по чл.281 ГПК, които са ирелевантни в производството по чл.288 ГПК и не обуславят валиден извод за наличие на лимитивно изброените основания за допускане на касационно обжалване.Или не е поставен правен въпрос,нито е сочено конкретно какво от приетото от въззивния съд, противоречи на ППВС №4/68г. и доколкото съдът е изложил мотиви и е анализирал събраните доказателства с оглед определяне размера на обезщетенията не се обосновава извод за наличие на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не се установява и соченото основание по чл.280, ал.1 т.2 ГПК. Обстоятелството, че при различна фактическа обстановка, съдилищата са определяли различен размер обезщетения не налага извод за противоречиво приложение на чл.52 ЗЗД, тъй като, както вече бе посочено преценката за стойностния адекват на вредата винаги се извежда от конкретно установените факти по спора. Освен това както вече беше мотивирано, критериите за приложението на тази норма са изяснени чрез цитираната нормативна на Върховния съд. Следователно, сочената казуална практика е ирелевантна.
Не обосновава извод за установяване предпоставките по чл.280, ал.1 т.2 ГПК и соченото във връзка с това, че вредите, произтекли от същото ПТП предмет на други съдебни решения, по отношение на други наследници на пострадалата се различават,както по размера на обезщетението, така и по отношение приетото за съпричиняване на вредоносния резултата от страна на пострадалата. Както страната сама е посочила, разликата по отношение приетото по чл.51 ЗЗД е изведена от липсата на доказване на възражението направено от ответника по спора- липса на експертиза, която да установи фактически действията на пострадалата. В разглеждания случай, обаче е изслушана съдебно автотехническа експертиза и във връзка с установеното съдът е намалил процентното изражение на съпричиняването на резултата от страна на пострадалата. Правилността на тези изводи не е предмет на разглеждане в настоящето производство. По отношение на допълнително представеното от страната решение №1661/13г. на САС, то решаващият състав изрично е изключил от предмета на произнасяне въпроса за съпричиняването, поради липса на жалба на застрахователя. Следователно, поддържаните различия не са изведени от противоречиво разрешаване на правен въпрос, поради което и не обосновават довод за допускане на касационно обжалване. Въпросът относно лимитите на застрахователна отговорност поставен във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е ирелевантен, тъй като не е разглеждани от въззивния съд. Страната е възпроизвела разрешението дадено с т.4 на ТРОСГТК №1/09г., но не го е приложила спрямо конкретния случай, тъй като не е поставила нито релевантен правен въпрос, нито е обосновала някоя от хипотезите визирани в основанието и доколкото както бе посочено е налице задължителна практика за критериите, по които се определят обезщетенията, в случая и това основание не е налице.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №597 от 22.03.2013 г. по гр.д. № 4167/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: