О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
[населено място], 21.01.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение,в закрито заседание на деветнадесети януари ,през две хиляди и петнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 3329 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК .
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 1395 / 09.06.2014 год., постановено по ч.т.д.№1414/2014 год.на Софийски апелативен съд,ГК,с което е потвърдено определение на СГС,ТК,VІ – 3 състав,постановено на 15.01.2014 год. по т.д.№4597/2013 год.. С последното е уважен отвод за неподведомственост на спора,по предявен от [фирма] против [фирма], дружество регистрирано в Чешката Република и развиващо дейност чрез клона си в България, със седалище на клона – [населено място] , иск , на основание включена в подписания между страните договор арбитражна клауза , предвиждаща за разрешаването на спорове, свързани с изпълнението му, компетентност на АС при Стопанска и Аграрна Камара на Чешката Република.Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение,потвърдило първоинстанционния акт, като противоречащо на чл.108 ал.1 пр. второ ГПК.Развива съображението,че с произнасянето на първоначално сезирания с исковата молба Варненски окръжен съд,за изпращане на делото по правилата на местната подсъдност – чл.108 ал.1 пр. второ ГПК – на СГС, по седалището на клона, чрез който ответното дружество осъществява търговската си дейност в страната, без произнасяне по въпроса за подведомствеността му, с оглед противопоставената с отговора на ответника арбитражна клауза , се е преклудирано правото на същия да се позовава на последната , доколкото не е обжалвал определението на Варненски окръжен съд и същото е влязло в сила.
Ответната страна – [фирма] – оспорва частната касационна жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира,че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване,съгласно т.9 б.”в” пр. първо от ТР № 1 / 2013 год. по т.д.№ 1 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС, съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Производството е инициирано по иск на [фирма] против [фирма] – дружество, регистрирано в Чешката Република,осъществяващо в България дейност чрез клона си със седалище в [населено място],първоначално предявен пред Варненски окръжен съд. С отговора на исковата молба ответникът е възразил за местна подсъдност , без да сочи основание по чл.108 ал.1 пр. второ ГПК / изборна местна подсъдност – по избор на ищеца / твърдейки компетентен по правилата й да се произнесе съд – СГС, както и възражение за неподведомственост на спора,предвид арбитражна клауза в сключения между страните договор,предвиждаща компетентност за разрешаването на спорове,свързани с изпълнението му, на АС при Стопанска и Аграрна Камара на Чешката Република.Не се спори,че предметът на спора се включва в обхвата на арбитражната клауза,както и че възражението за неподведомственост е направено в срока по чл. 8 ал.1 ЗМТА – с отговора на исковата молба.Варненски окръжен съд не се е произнесъл по възражението за неподведомственост, но е препратил делото , на основание чл. 108 ал.1 пр. второ ГПК на СГС , като съд по седалището на клона на ответното дружество в Република България. СГС за пръв път е разгледал и уважил възражението за неподведомственост,чието определение е потвърдено от Софийски апелативен съд.Тезата на ищеца е,че с неатакуването на определението на Варненски окръжен съд от страна на ответника,е преклудирано последващо допустимо разглеждане на възражението му за неподведомственост,макар направено в срок и при липса на произнасяне по същото, което пък и ако би се споделило за правилно,би съставлявало основание за обезсилване,а не за неправилност на въззивното определение.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК жалбоподателят не формулира конкретен правен въпрос, формално сочейки хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК . Наведени са доводи за процесуални нарушения в съобразяването на доказателствен материал,какъвто и свързан с възражението за неподведомственост няма, поради което и не е бил обект на изследване от страна на съда,изключая самата арбитражна клауза, по чието съществуване и приложимост спрямо предмета на правния спор липсва оспорващ довод в частната касационна жалба.Съдържанието на изложението оставя впечатлението за нелогично заимстване от друго такова, напълно неотносимо към настоящия спор – нито фактологично, нито правно . Най-общо жалбоподателят сочи проблем в приложението на чл. 108 ал.1 пр.второ ГПК – разпоредба касаеща местната подсъдност, а не неподведомственост, по смисъла на чл.15 ГПК вр. с чл.8 ЗМТА , макар само последната да е предмет на атакуваното въззивно определение. Според жалбоподателя,упражненото право на избор – за приложение на чл.108 ал.1 пр. второ ГПК / при това предоставено с разпоредбата на ищеца, а не на ответника / изключва приложението на „общата норма „, макар от изложението да не става ясно какво се има предвид под „ обща норма „ и как последното рефлектира върху възражението за неподведомственост,като напълно различна от подсъдността относителна процесуална предпоставка / пречка / за допустимостта на производството пред съд. Непълно е индивидуализирано и соченото, като обосноваващо основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , определение на Ловешки окръжен съд / неприложено към изложението , но и непосочено с номер на делото по което е постановено, за да би било издирено от състава/. Отделно цитираната в края на изложението съдебна практика е напълно неотносима, като касаеща приложението на чл. 64 ал.3 ГПК / определение № 44 по ч.гр.д.№ 678 / 2010 год. на ІІІ г.о. на ВКС / , въпроси свързани с конституиране на нови съделители в хода на въззивното производство и диспозитива на въззивното решение в този случай / реш.№ 8 по гр.д.№ 470 / 2012 год. на ІІ гр. отд. ВКС /, въпроса за избирателното позоваване от съда на доказателства при мотивиране на съдебното решение / реш.№ 24 / 10 по гр.д.№ 4744 / 2008 год. на ІІ г.о. на ВКС /,каквито въпроси нямат нищо общо с изложението по чл. 280 ал.1 ГПК, с доводите за неправилност на въззивното определение в частната жалба и изобщо – с произнасяне по възражение за неподведомственост .
Следователно,жалбоподателят не е обосновал основание за допускане на касационното обжалване, достатъчно за което е липсата на конкретен въпрос с характеристиката на правен, съгласно т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Излагат се единствено доводи за неправилност на определението на САС, преценими във фазата след допускането на касационното обжалване и напълно различни от основанията по чл.280 ал.1 ГПК. Необоснован е както общия – по чл. 280 ал.1 ГПК, така и допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т. 2 и т.3 ГПК.По начало спорната процесуална норма, чието приложение жалбоподателят намира проблемно ,в обосноваване хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК – чл.108 ал.1 пр.второ ГПК,няма каквото и да било отношение към възражението за неподведомственост и преценката на съда за основателността му,тъй като се касае за различни процесуални предпоставки.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1395 / 09.06.2014 год.,постановено по ч.т.д.№ 1414 / 2014 год.на Софийски апелативен съд,ГК.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :