4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 724
София, 01,10,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 23 септември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 898 /2012 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. к. Е.-София против решение от 10.01.2012 г. по в.гр.д. № 4210/2011 г. на СГС, с което по същество е уважен предявеният отрицателен установителен иск по чл.254 ГПК-отм. и се признава за установено, че П. К.Ч. и Д. 97 АД не дължат на касатора сумите: 21 910.33 лв. главница, 2 500.88 лв. законна лихва и 438.20 лв. разноски по изп.лист по гр.д. № 19791/2007 г. на СРС, като са присъдени разноски.
Ответниците по касационната жалба П.Ч. и Д.-97 АД са подали отговор, че същата е неоснователна.
Изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК започва с основания за недопустимост на решението. След това са поставени въпросите: 1.Може ли съдът служебно да събира доказателства чрез изслушване на вещо лице и обяснения на страната по чл.176 ГПК?, 2.Следва ли съдът да обсъди всички доказателства, включително и събрани в първата инстанция?, 3.Може ли след срока за отговор, ответникът да прави доводи, въз основа на представените от насрещната страна доказателства, и допустимо ли е да се правят искания в първото по делото заседание?, 4. При липса на доклад в първата инстанция, следва ли втората да изготви доклад по чл.146 ЗЗД? Вероятно се има предвид ГПК., 5. По отношение предмета на иска по чл.254 ГПК-отм., 6. Допустимо ли е да се представят доказателства след изтичане на срока и без да са налице условията по чл.266,ал.2 ГПК?, 7. Погасява ли се правото на отговор при условие, че действията по изпращане на исковата молба са извършени от некомпетентен съд след прекратяване на делото?, 8. Каква е поредността на погасяване на задължението, ако страните не са се споразумели да се отклонят от правилото на чл.76 ЗЗД?, 9. Има ли погасителен ефект неточното и частично изпълнение, ако не е направено с изричното съгласие на кредитора?, 10. Може ли авалистът да противопоставя възражения почерпени извън менителничния ефект?, 11. Може ли едностранно да се изключи договорната отговорност на неизправната страна? По всички въпроси се твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
По отношение на доводите за недопустимост на решението, изразяващи се в нередовност на исковата молба, “недопустима” квалификация на иска по чл.254 ГПК-отм., непълнота на диспозитива поради непосочване на изп.лист, /който е посочен в мотивите/, следва да се има предвид, че е налице процесуална преклузия, тъй като обжалваното решение е постановено по реда на чл.294 ГПК след отменително решение на ВКС с което е прието, че искът е по чл.254 ГПК-отм.
По реда на въпросите ВКС-І т.о. приема следното:
1. Не е налице твърдяното противоречие с т.4 от ППВС № 6/68 г., тъй като отменения чл.114,ал.1 ГПК, както и сега действащия чл.176,ал.1 ГПК, предвиждат само една възможност за съда, но не и задължение.
2. Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение. Но е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.
3. Формулиран по този начин въпросът не е правен, а фактически, защото неговият отговор зависи от фактите по делото и доказването им. Принципният отговор е обусловен от действието на концентрационното начало в граждански процес по отношение на исковата молба и отговора. Конкретният отговор е обусловен от последващите изключения, т.е. от това в кой последващ момент и на какво основание са били представени процесните доказателства. В случая фактите са усложнени от уваженото възражение за неподсъдност. Не може да се сподели довода в изложението, че възражението за дължимите неустойки е по същество на спора и затова може да се направи до приключване на пледоариите в първата инстанция.
4. Този въпрос, който изрично е свързан от касатора с неизготвянето на доклад по делото от първоинстанционният съд, не може да обуслови противоречие с цитираната от него практиката на ВКС, защото в Р 452/16.11.2011 г. по гр.д. 621/2010 на ІV г.о. е посочено, че въззивният съд не прави доклад по делото. И това е така, защото докладът на въззивният съд е уреден в чл.268,ал.1 ГПК, в който е посочено неговото съдържание-докладват се жалбите и отговорите. При тази изрична уредба е недопустимо приложението на чл.273 ГПК и затова въззивният съд не може да направи нов доклад по чл.146 ГПК. Освен това, във въззивното производство няма позоваване на нарушения на съответните съдопроизводствени правила.
5. Твърдяното противоречиво решаване относно предмета на иска по чл.254 ГПК-отм. не е налице, защото анотацията на представеното от касатора решение 41/22.04.2010 по т.д. 575/2009 на ІІ т.о. е възпроизведена дословно в мотивите на стр.3 от обжалваното решение.
6. Събирането на доказателства от въззивния съд при повторното разглеждане на делото е в изпълнение на указанията в отменителното решение на ВКС-ІІ т.о.
7. Определенията на ВКС не се включват в съдебната практика при обжалване на въззивно решение.
8. В обжалваното решение няма позоваване на правилото на чл.76 ЗЗД.
9. Този и последният 11 въпрос са свързани с твърдяното от касатора частично и неточно изпълнение, и доколко кредиторът е приел закъснялото плащане. Но общият въпрос дали е прието частичното/закъсняло плащане е въпрос на фактите по делото и доказването им.
10. Твърдяното противоречие с представеното решение 5/9.02.2010 по т.д. 296/2009 на ВКС-ІІ т.о. не е налице, защото липсва обективен материалноправен идентитет на разрешените случаи по приложеното решение и конкретния правен спор, който да даде възможност за преценка за наличие на противоречие. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос, трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Това налага да се сравнят отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е конкретния материалноправен или процесуалноправен въпрос.
В краен резултат сумите са изплатени и получени видно от събраните по делото доказателства, независимо от усложнената фактическа схема на плащане. Ако се възприеме формално тезата на касатора, би се стигнало до повторно плащане, което е недопустимо.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 10.01.2012 г. по в.гр.д. № 4210/2011 г. на СГС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: