2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 725
София, 01,10,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 23 септември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 2 /2013 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на У.-2000 Е.-София против решение № 1587/10.10.2012 г. по в.гр.д. № 1538/2012 г. на Софийски АС, с което по същество касаторът е осъден да заплати на К. К. О.-София сумите: 44 048.40 лв. неизплатено възнаграждение по договор за доставка от 25.03.2010 г. и фактура от 3.12.2010 г., ведно със законната лихва, 2 907.27 лв. д.такса и 3 600 лв. на основание чл.78 ГПК.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени въпросите: Подписването на приемателно-предавателен протокол от лице без представителна власт и завеждането на фактура в счетоводството на възложителя представлява ли приемане на поръчаната работа по договор за изработка? и Подписването на приемателно-предавателен протокол от лице без представителна власт, представлява ли действие извършено от името на търговеца по смисъла на чл.301 ТЗ?
И по двата въпроса се твърдят едновременно и трите основания по чл.280,ал.1 ГПК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
По първият въпрос твърдяното противоречие с посочената незадължителна практика не е налице. Това е така, защото има задължителна практика на ВКС по смисъла на т.2 ТР 1/2009 ОСГТК. Факта на извършената работа и на приемането може да бъде установен с всички допустими по ГПК доказателствени средства. Съществува Р 318/17.10.2011 по т.д. 728/2010 на ІІ т.о., с което е прието, че въпреки несъставянето на двустранен констативен протокол между страните, /съгласно изискването на чл.170 ЗУТ/, то при наличието на определени предпоставки и доказателства може да се наложи извода за конкретен случай, че е налице приемане от поръчващия на фактически изпълнените СМР, дори въпреки отказа на поръчващия да подпише двустранен протокол. В обжалваното въззивно решение съдът подробно е обсъдил двустранно подписаните протоколи обр.19 и фактури, оспореният окончателен протокол, заключението на СТЕкспертиза в съвкупност с останалите доказателства. Относно това, кога отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество представлява недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване, също е налице задължителна практика на ВКС-Р 42/19.04.2010 г. по т.д. 593/2009 на ІІ т.о. и др.
По вторият въпрос се твърди, че разпоредбата на чл.301 ТЗ била непълна и неясна. За това голословно твърдение касаторът не е изложил доводи по смисъла на т.4 ТР 1/2009 ОСГТК. Бланкетното позоваване на законовия текст не може да обуслови приложно поле на касационно обжалване. Освен това, има задължителна практика на ВКС по приложението на чл.301 ТЗ. Така например решения № 118/5.07.2011 г. по т.д. 490/2010 на ІІ т.о., № 166/17.01.2013 г. по т.д. 636/2011 на І т.о. и др. А правилното прилагане на закона от въззивният съд не е предмет на това производство.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1587/10.10.2012 г. по в.гр.д. № 1538/2012 г. на Софийски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: