3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
С., 28.01.2014 година
Върховният касационен съд на Р. България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 4757/2013 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на С. М. С. и К. С. М. против определение № 484 от 19.07.2013 г. по ч.гр.дело №425/2013 г. на Варненски апелативен съд .
Ответниците по частната жалба- [фирма] /н/ и Т. И. С. са на становище, че жалбата е недопустима, съобразно разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК, не са налице и сочените основания по чл.280, ал.1 ГПК, а по същество същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, с оглед предвидената в чл.396,ал.2, пр.посл. ГПК изрична обжалваемост на определението, с което въззивният съд допуска пред себе си обезпечение на иска.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до касационно обжалване с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение,представено в резултат на проведено производство по чл. 285,ал.1 ГПК и инкорпорирано в частна касационна жалба/ уточнение/ касаторът е заявил, че формулира материалноправен въпрос както следва : „ Според стойността на собствения капитал ли следва да се оценява величината на собствения капитал при иск с правно основание чл.647 от ТЗ „.Посочил е, че поддържа недопустимост на определението, като постановено по нередовна на исковата молба. А по основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е заявил, че поставения въпрос бил решен в противоречие с решение № 637/05г. на ВКС, с което било прието, че дружествения дял, който е дял от имуществото на О. , може да е равен но и различен от дела в капитала на дружеството. Други доводи не са развити.
В изложението е развито оплакване за недопустимост на обжалваното определение, поради това, че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба,обосновано лаконично с довод, че не било ясно какъв иск е бил предявен- според касатора липсвали ясна обстоятелствена част и петитум. Това свое твърдение, той е извел от мотивите на определение на ВАпС, с което е разгледана правилността на частичното прекратяване на производството. Оплакването е лишено от друга конкретика,освен посочените мотиви на определението на ВАпС, който се е произнесъл по правилността на частичното прекратяване на производството от първостепенния съд, като е приел, че грешно посочената правна квалификация на иска не го прави недопустим. Тези данни е констатирал и въззивният съд при постановяване на обжалваното определение, като е посочил изрично, че първият предявен иск е бил счетен от първостепенния съд за допустим, докато по втория е налице прекратяване на производството отменено с разгледаното определение. Доколкото касатора не е направил разграничение на тези искове, дори и с оглед общо посоченото от него като нередовност на исковата молба, то следва да се отбележи, че предмета на спор е бил ясно очертан от въззивния съд, като иска, по който е допуснато обезпечение е бил посочен, квалифициран правно, съобразно заявеното в исковата молба и с оглед това е била направена преценка за неговата вероятна основателност, съобразно изискванията на чл.389 ГПК. Или, след като страната не е сочила, при тези фактически данни в какво конкретно, според нея се изразява нередовността на исковата молба по този иск, по който е било допуснато обезпечение, то този довод, така мотивиран не може валидно да установи недопустимост на произнасянето.
С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава и довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Същият не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който следва да бъде свързан с решаващия извод на въззивния съд, обусловил обжалвания резултат. Липсата на такъв въпрос обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на определението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя – изрично т.1 Т. на ВКС на РБ №1/2009г. От изложеното следва, че общо поставения хипотетичен и неясен въпрос, обвързан и от страната с оплакване за неправилност на акта, а не с правните изводи на съда по допускане на обезпечението,не обосновават извод за наличие на общото основание за касационно обжалване. Дори обаче, да се приеме, че така формулирания въпрос има относимост към допускане до касационно обжалване на определението, то касаторът не обосновава предпоставките на хипотезата на чл.280, ал.1, т. 2 ГПК не само по изложените вече съображения, но и с оглед това, че сравняваните съдебни актове са постановени в различни производства, предполагащи различен начин на доказване на твърдяните обстоятелства, при различни хипотези, спрямо различни по правноорганизационната си форма дружества, при различна фактическа обстановка и съответно предполагат разрешаването на различни правни въпроси, поради което и не могат да обосноват валиден довод за наличие предпоставки по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 484 от 19.07.2013 г. по ч.гр.дело №425/2013 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: