3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 364
С., 13,05,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 7 май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 3950 /2013 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. В. Т. от С. против решение от 15.07.2013 г. и решение за поправка от 19.07.13 г. по гр.д. № 1964/2013 г. на Софийски АС в частта, с която се потвърждава решение от 28.03.2013 г. по гр.д. № 14466/2011 г. на СГС в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора срещу ЗК Л. инс АД-С. иск по чл.226,ал.1 КЗ за сумата 44 000 лв., т.е. за разликата над присъдените 56 000 лв. до предявеният размер 100 000 лв. неимуществени вреди.
Ответното АД е подало отговор, че липсва основание чл.280,ал.1 ГПК и че жалбата е неоснователна, като претендира за юрисконсултско възнаграждение.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди неправилно прилагане на чл.51,ал.2 и чл.52 ЗЗД, противоречива съдебна практика по отношение размера на обезщетението и, че произнасянето от ВКС ще допринесе за развитие на правото.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, изключва това решение от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение-т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГТК.
Конкретните указания по тълкуване и прилагане на чл.52 ЗЗД са дадени в ППВС 4/68 г. Освен това, вече има и практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, която е задължителна за долустоящите съдилища. Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени вреди произтича от различните факти при всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона, дължащо се на трудности при прилагане на чл.52 ЗЗД, който установява справедливостта като единствен критерий.
Въззивният съд е изпълнил изискванията на р.ІІ от мотивите и т.11 от диспозитива на ППВС 4/23.12.68 г. да се вземат под внимание конкретните обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди-стр.3 от мотивите, и затова е определил по-висок размер на обезщетението. Изводите на решаващия съд, са резултат от обсъждане на конкретните обстоятелства по делото-преценка, която е част от същинската правораздавателна дейност на съда. Правилността на тази преценка е относима към основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, но не и към основанията за неговото допускане по чл.280,ал.1 ГПК.
При преценката за съпричиняване на настъпилите в резултат на ПТП вреди съдът е отчел не само факта на извършено от пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата, а и че нарушението е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Пешеходецът е навлязъл на пътното платно, където няма пешеходни пътеки, внезапно в тъмната част на денонощието и тичайки, с което е нарушил чл.113,ал.1 ЗДвП.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78,ал.3 и 8 ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 15.07.2013 г., поправено с решение от 19.07.2013 г., по гр.д. № 1964/2013 г. на Софийски АС в обжалваната отхвърлителна част.
Осъжда А. В. Т. от С. да заплати на ЗК Л. инс АД-С. сумата 1 330 лв. адв.възнаграждение за защита от юрисконсулт по това производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: